Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 176

— Има моменти, когато ми иде да си оскубя косата, но иначе — да, много ми харесва, дотук поне. Макар че изглежда бая страшничко, ако се замислиш сериозно, което аз рядко правя поради липса на време. Откровено казано, потенциалът ми да прецаквам разни неща и да ги прецаквам много зле винаги е бил необичайно голям. Добре че си имам Екатерин.

На Джоул му хрумна, че на някакъв етап и Майлс е преживял същата неприятна процедура по осигуряването на генетичен материал, през която бе преминал и той неотдавна в репродуктивния център. Или пък го е направил у дома — в сутерена на Дом Воркосиган имаше амбулатория още от времето, когато Арал беше регент, свръхмодерна тогава, а навярно поддържана и до ден-днешен. Може би Екатерин му е помогнала при онази неприятна и толкова самотна процедура… Е, не беше негова работа.

— Умът не ми го побира как се справят самотните родители — продължи Майлс, — макар че понякога явно се налага, като при стария Пьотър, когато заради Лудия Юри е останал само с татко ми. По онова време баща ми не е бил толкова малък, но все пак. Подозирам, че е било трудно и за двамата. При това, по общо мнение, старецът бил поомекнал впоследствие, по времето, когато съм се появил аз. Макар че според мен просто е бил уморен. — Усмивката му режеше като нож. — Но накрая двамата все пак се спогодиха. Явно стават и такива неща.

Майката на Корделия също е била вдовица, съобрази Джоул. Зачуди се защо Майлс не се позова на нея като на контрапример. Бетанските самотни родители, изглежда, се справяха по-добре от бараярските и не само заради отсъствието на гражданска война. „Съществува и моделът на Корделия — осъзна той. — На майка ѝ.“ Модел, който Корделия следваше, било то съзнателно или не. Може би това беше причината да се чувства така забележително уверена в силите си.

Майлс зарея замислено поглед.

— Съжалявам само за едно и то е, че децата не се родиха по-рано. Имало е основателни причини, предполагам, но… Лизи и Таура няма да помнят дядо си Арал, а Селиг и Симон така и не го видяха. Е, той дойде да види криофризера с шестте ембриона малко след като с Екатерин се оженихме, но това едва ли се брои.

Джоул се опита да си представи сцената. Трябваше да е било малко след като Арал и Корделия поеха вицекралския пост на Сергияр, при едно от пътуванията им до дома. Самият той бе останал тук да държи крепостта в тяхно отсъствие, същото, което Бобрик правеше сега за него.

— Той как, ъъ… го възприе? Имам предвид технологията и прочие.

Майлс сбърчи нос.

— Объркан, изумен, нещо такова, предполагам. Искрено се радваше за нас, разбира се, макар че и да е имал някаква съмнения за техническата част, едва ли би посмял да ги изрази на глас, предвид че мама стоеше до него. Посветил бе живота си да измъкне Бараяр от калта и да го издигне до галактическите стандарти, включително и медицинските, но не знам дали си е давал сметка как ще се отрази това на собствения му живот. Какво ще означава за графството му и за цялото онова ворско… нещо. — Размаха ръце, сякаш напразно се опитваше да обхване цялата сложност на своята история. — Когато децата най-после се появиха, той направо се влюби в тях, разбира се. — Плъзна поглед настрани по напечения от слънцето пейзаж. — Мислех, че ще имаме повече време.