Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 178

— Не точно. Добре де, нещо такова.

— По-добре запази тези реплики за ухажорите на Хелън. Те много скоро ще се появят.

Майлс потръпна театрално.

— Е, няма да е толкова скоро.

— Може да се изненадаш. Както и да е. Плановете на Оливър са си негова работа.

— Но ако той не иска да говори за нищо, свързано с теб, и ти не искаш да говориш за нищо, свързано с него, аз как, по дяволите, да разбера… нещо? — възрази той.

— Може пък да не разбереш.

Той изсумтя с възмущение.

— Решенията ти засягат и мен и ти го знаеш. Не очаквам да ми дадеш право на глас, но бъди така добра да сведеш поне някаква основна информация до знанието ми. Трябва да знам как стоят нещата!

— Не държа плановете си в тайна. Планирам да преместя столицата, да се оттегля от вицекралския пост, да си построя дом и да отгледам момичетата си. Това би трябвало да запълни времето до стогодишния ми юбилей. След това — кой знае? Може да възродя научната си кариера. Или да се пенсионирам наистина. Или да си направя харем, който да ме забавлява на старини. Да ми разтриват стъпалата по няколко пъти на ден.

Майлс избухна в смях.

— Мъжки или женски харем?

— Мислех си за мъжки, но може и да проявя известна гъвкавост.

Идеята сякаш го отклони от основната тема, но само за кратко, уви.

— А плановете на Оливър? Те какви са?

— Все още не е решил окончателно, но ще ти бъда благодарна, ако го оставиш да се колебае насаме със себе си. Рано или късно ще го измисли.

— Какво ще измисли? Изглежда, вярва, че ти не искаш да се омъжиш за него.

— Не искам да се омъжвам за никого, докато момичетата не си стъпят на краката. След това… ще е нов свят. Поредният нов свят. — Нейният… кой поред? Пети? Шести?

— Да, и Оливър това каза. И защо той знае, а аз — не?

— Може би защото умее да слуша?

Майлс затропа с пръсти по облегалките на стола. Стъпалата му се завъртяха отново.

Оливър явно не бе споменал за своите момчета, иначе този разговор щеше да е доста по-различен и вероятно много по-разгорещен. Е, тя бе казала какво мисли по въпроса; останалото зависеше от Оливър.

— Грегор каза, ако съм искал да науча нещо повече, да съм говорел с теб. Това означава, че има още за научаване, иначе не би се изразил така, нали?

Корделия бе по-склонна да приеме друга интерпретация, а именно че Грегор, като разумен човек, е намекнал на Майлс следното: „Това и с пръчка не ща да го докосвам.“ Само че проблемът с Майлс и пръчките беше, че дадеш ли му пръчка, ще се отправи към най-близкото гнездо на оси, а и кой малоумник беше решил, че да се внесат земни оси на Бараяр ще е ценна придобивка за местната екосистема? Като си говорим за инвазивни видове… Малкият Майлс, който бе изтърпял стоически болките от десетки счупени кости, плака с глас след срещата си с осите. Пищя направо. Необходими бяха два часа и някои доста силни лекарства, за да го успокоят. После, с помощта на военен зашеметител и отровен спрей, Корделия се погрижи това никога да не се случи отново. „Говори кротко и носи точния инструмент.“

Ала именно това отношение беше превърнало Майлс в най-добрия имперски следовател на Грегор. С едно и също упорство той изследваше дълбините на мистерии и на канализационни тръби. Корделия започваше да се досеща защо заподозрените в неговите разследвания толкова често се опитваха да ужилят разследващия.