Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 175

Майлс кривна глава.

— Десетилетия? Планираш дългосрочно?

— Майка ти планира дългосрочно, иначе не би се впуснала във всичко това. — След миг добави: — Макар че напоследък десетилетията определено минават по-бързо отпреди. И може би още по-бързо за нея.

Ново подобие на усмивка от страна на Майлс, който в крайна сметка не беше чак толкова по-млад от Джоул. Притвори очи и зададе следващия си въпрос:

— И… мислиш ли, че някога бихте могли да имате дете заедно? Посредством една или друга технологична интервенция. Като се има предвид колко е полудяла майка ми по идеята да даде своя личен принос за заселването на Сергияр. Изхождайки вероятно от теорията, че ако искаш нещо да се свърши както трябва, свърши си го сам.

Джоул примигна, сварен неподготвен от тази нова идея. Напоследък въображението му бе изцяло заето с тримата потенциални синове. Дали пък не би могъл да има и дъщеря нейде в далечното бъдеще? Приятна мисъл, приятна по един странен начин.

— Струва ми се, че вече е планирала достатъчно деца. Нали не мислиш, че бих могъл да я убедя за още едно?

Майлс изсумтя.

— Чувал ли си израза „лесно като да отстрелваш риба в корито“? — Усмихна се криво. — Само дето не е толкова лесно, оказва се. Веднъж го пробвах, като дете, във Воркосиган Сърло.

— С какво? — не се сдържа Джоул, изпълнен с любопитство. Дали и братята на Майлс щяха да са като него? Без солтоксиновите увреди, слава богу.

— Започнах със стар лък и стрели, които намерих в една барака, но резултатите ми се сториха незадоволителни. Водата изкривяваше образа, лъкът беше твърде голям за мен, а и аз не умеех да го използвам… по онова време едва ли бих могъл да улуча нещо и извън водата. Пък и рибите се движат постоянно, проклетниците. Отмъкнах зашеметител от един гвардеец, но и с него не се получи, защото водата абсорбираше заряда. Рибите само… се пообъркаха малко. Започнаха да плуват странно. Тъкмо се канех да пробвам с една плазмена дъга, открадната по подобен начин, когато ме хванаха. Жалко. Сигурен съм, че щеше да е зрелищно.

Джоул преглътна напушилия го смях.

— Или смъртоносно! — Бетанската наука, кръстосана с бараярско войнолюбие, явно бе произвела ужасяващ хибрид на крехката възраст от колко, шест или седем?

Майлс се ухили.

— За рибите — със сигурност. Но иначе — да, изгаряния от парата и шрапнели от коритото за всички, които бяха в обсега ми. Което със сигурност щеше да включва и самия мен, макар че бях проявил здравия разум да се снабдя с капак от кофа за щит. — Размаха ръка, все едно държи въпросния капак.

Дали разговорът не предлагаше подходящ повод да сподели за замразените си синове? С цената на голямо усилие Джоул стигна само до:

— Харесва ли ти да си баща? — Така де, никъде не беше записано, че на този импровизиран шиш трябва да се върти само единият от събеседниците.

Майлс се облегна назад и се подпря на лакът върху чувалите. Изглеждаше изненадан.