Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 177

Джоул преглътна и каза малодушно:

— Като говорим за време, ако искаме да ни останат няколко минути за обяд…

— А. Да, прав си. — Майлс успя да се смъкне от чувалите, без да си счупи нещо, а Джоул успя да не го ядоса, като се втурне към него с протегнати за помощ ръце, един вид двойна победа.

Докато вървяха към столовата и Джоул се стараеше да не му личи, че скъсява крачките си, го заля неочаквана вълна от силни чувства. „Слънчасал съм — каза си той, но истинската мисъл изплува упорито: — Моля ви, родете се скоро. Искам да се запознаем.

Докато още има време.“

Майлс закъсня за вечерята в двореца след края на военните игри, а след края на вечерята Корделия безцеремонно отвлече Екатерин за няколко часа парково планиране, като заряза Майлс да се оправя с дечурлигата. Не последваха експлозии, противопожарни аларми или паникьосано тропане по вратата на кабинета ѝ, от което Корделия заключи, че синът ѝ се справя добре като детегледачка. Приготвяше се за лягане и тъкмо проверяваше за последно комтаблото си — макар че ако беше пристигнала още някоя задача, хич не искаше и да знае, — когато той подаде глава през прага, измуча вместо поздрав, влезе и се тръшна на един стол.

Тя се облегна назад в своя и го измери с поглед.

— Е?

— Ъ. — Направи онова нещо със стъпалата си и Корделия се запита дали синът ѝ не трябва да се прегледа за синдрома на неспокойните крака. Само че миг по-късно стъпалата му спряха да се въртят, сякаш вече бяха навили достатъчно механизма му за още една обиколка на стаята, и той каза:

— Днес си поговорих с твоя Оливър.

Притежателното местоимение не ѝ убягна. Добър знак? Или по-скоро знак за разграничаване, един вид „твой“ Оливър, „твой“ проблем…

— О?

— Признавам, че е приятен тип… винаги е бил…

— Такъв е, да.

— Но не е много приказлив.

Тя го стрелна с намръщен майчински поглед.

— Ти да не би да си го разпитвал?

— Изобщо не беше така!

Което Корделия си преведе като: „Точно така беше.“

— Просто си поговорихме. Като цивилизовани хора. Споделихме някои свои притеснения. Е, аз поне споделих. Той предимно слушаше. Личеше си, че мисли, но проклет да съм, ако знам какво.

— Много неща има на главата в момента. — Усмихна се на внезапен спомен. — Винаги ми е било забавно да надавам по едно ухо, когато го сгащят галактически дипломати на някой официален прием. За тяхна неприятна изненада Оливър умее да изтръгва повече, отколкото дава в замяна.

Майлс почеса намусено нос.

— Аз определено говорих повече, отколкото слушах.

Корделия сви устни.

— Значи това е проблемът, така ли?

Той вирна брадичка и само ѝ се озъби в отговор.

— И за какво толкова го разпитваше? Безуспешно?

— О, ами… планове за бъдещето, такива неща. Неговите. Твоите…

— Майлс… да не би да си го питал за намеренията му?

Той се размърда неспокойно.