Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 174

Дали и синовете му, ако решеше те да се родят на Сергияр, щяха да се радват на същата безопасна дистанция от пролетарското му семейство на Бараяр, каквато Майлс поддържаше с бетанските си братовчеди? И дори в по-голяма степен с ворските си племенници и племеннички, особено ако информацията за кръвната им връзка така и не излезе на бял свят? А сестрите им, които ще са много по-близо по време и място? Мълчанието би могло да ги раздели точно толкова успешно, колкото и разстояние от светлинни години. Не, ако решеше да остане на Сергияр, Джоул би направил необходимото да живее възможно най-близо до Корделия, толкова близо, колкото тя го допусне, да отгледат заедно децата си. Би искал нейните щерки да са съседските момичета.

Което доведе до една още по-стряскаща мисъл — предвид близостта и воркосиганския чар имаше немалка вероятност неговите синове и нейните дъщери да се харесат и романтично на някакъв по-късен етап. За този риск на удобното мълчание не се беше сещал досега. Напуши го истеричен смях, който побърза да преглътне — не би искал да обяснява на Майлс причината за странната си реакция. Корделия имаше право, че човек трябва да започне така, както смята да продължи. Прикритието с анонимните яйцеклетки изглеждаше все по-пробито.

Майлс се изкашля. Заби поглед в земята. После вдигна глава.

— Е, ъъ… планирате ли да се ожените на някакъв етап?

„Ако ми предложи, веднага ще се съглася“ — помисли си Джоул без колебание, толкова категорично, че сам се стресна. Но пък той би се съгласил с всяко нейно предложение, като си помислиш. Да го оваля в пудра захар като фунийка с крем например… сексуалният привкус на последното хрумване го накара да се усмихне за миг. За щастие, Корделия едва ли съзнаваше властта си над него. От друга страна, дотук го бе възнаграждавала пребогато за всяко негово „да“… Накрая успя да каже:

— Не сме го обсъждали.

— Все още? Или никога? — Залюля крака и петите му заудряха в разсеян ритъм по трона от чували. Би трябвало да изглежда детински, но не беше така.

Джоул не можеше да реши дали Майлс е по-загрижен за бъдещето на майка си или за миналото на баща си в провеждането на този… на този разпит, точно така. Ако не друго, бившият оперативен агент на ИмпСи поне нямаше подръка спрей с фаст-пента. Или имаше? Джоул потисна импулса да се дръпне извън обсега му.

— Няма да е скоро, във всеки случай. Корделия беше категорична, че иска да държи дъщерите си далече от бараярските закони за настойничество. Дори няма да се замисли по въпроса, преди и най-малката ѝ дъщеря да е станала пълнолетна, а дотогава… отношенията ни, каквато и форма да са приели междувременно, отдавна ще са влезли в коловоза на десетилетията и тази тема ще е излязла от дневния ред.