Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 173

— Истинската изненада е Сергияр — продължи Майлс. — Мислех, че ще се прибере у дома. И ще прави… и аз не знам какво. Нещо. Ще бъде баба, да речем. Децата страдат от сериозен недостиг на баби и дядовци — татко почина, майката на Екатерин е покойница отдавна, а баща ѝ живее на Южния континент и рядко идва. Е, вуйна ѝ и вуйчо ѝ Вортис живеят в града. Има и братя със свои съпруги и деца, има го и Ники, също Алис и Саймън, и… с други думи, децата ни не са чак толкова лишени от роднини, колкото бях аз като малък. Аз имах само стария граф Пьотър. И братовчеда Иван от време на време. — Веждите му се свъсиха съвсем при мисълта за този роднински недостиг.

— Останал бях с впечатлението, че сега Екатерин отговаря за вашия окръг — кротко каза Джоул. — Две графини в един окръг не е ли малко като две жени в една кухня?

— Майка ми не е изместена, по дяволите — каза Майлс. — Не е възможно да си мисли, че… нали? — Искрено смущение разшири очите му. — Не ми казвай, че това е причината!

— Не, не, не е това, сигурен съм — каза Джоул. — По-скоро е въпрос на личен избор. Подозирам, че иска да се върне към старите си корени в астрономическия корпус. Избрала е тази кариера, за да открива нови светове, а Сергияр е нов свят, така че… върши работа.

Майлс се поободри.

— Като Бараяр в младостта ѝ? Да, може и да си прав.

— Не спомена нито един от бетанските си роднини — отбеляза с любопитство Джоул и намести по-удобно гръб на подпората си от чували. — Знам, че Корделия поддържа връзка с брат си. А ти имаш братовчеди там, нали?

Майлс сви рамене, малко смутено.

— Трима. Запознахме се лично чак когато заминах за една учебна година на Бета. Бях на петнайсет. А те всичките бяха на различна от моята възраст, което е важно, когато си на петнайсет. Отказах се да следя партньорите и дечурлигата им, макар че мама редовно получава съобщения на тази тема от майка си и се чувства длъжна да ми ги препраща.

Джоул, самият той жертва на подобни майчински доклади за роднини, които почти не познаваше и които би подминал на улицата, кимна с разбиране. Съобщенията все по-често съдържаха некролози. Едва в последните години си бе дал сметка, че това е нейният тромав начин да даде израз на усещането си за загуба, а не опит да го депресира по теснолъчевия канал. Научил се бе да отговаря на съобщенията ѝ.

Майлс се намръщи.

— Може би трябва да си на подходящата възраст, за да се сближиш с роднините си. Ако не сте прекарали достатъчно време заедно в детството, просто изпускаш влака. След това най-много да станете добри познати. Е, с известни привилегии при спешна ситуация — добави той. — Ако, да речем, се озова на Бета и се сблъскам с проблеми. Или ако някой от тях има нужда от помощ на Бараяр. Нещо такова.

Когато беше на осемнайсет, Джоул нямаше търпение да се махне от провинциалния окръг, където беше роден, и редките му визити след това не бяха променили отношението му. С други думи, не отношенията му с Арал, нито отношенията му с Арал и Корделия на по-късен етап, бяха причината да се откъсне от семейството си — разстоянието и кариерата му вече бяха направили това. И все пак… длъжен бе да пази политическата репутация на Арал с цената на всичко, а мълчанието винаги му се бе струвало по-лесно и по-сигурно от лъжите. А най-лесно е да запазиш мълчание, ако изобщо не влизаш в разговор.