Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 172

По този начин Джоул не само осигури забавление за своя ВИП гост, а и спести на себе си необходимостта да разговаря с него, поне до обедната почивка, когато Майлс каза:

— Е, покажи ми онзи престоял пластобетон, за който мърморите двамата с майка ми.

И така Джоул за втори път поведе представител на семейство Воркосиган към планината от чували, които се скапваха кротко под тропическото слънце. Лабиринтът, ако се съдеше по издайническите боклуци в някои по-скрити кьошета, явно бе привлякъл и други обитатели на базата, било за разговор насаме, за любовна среща или купон. Напомни си да уведоми за това охраната на базата. Още една причина да премести проклетия пластобетон, стига да намери икономически оправдано място или човек, на което или когото да го прехвърли.

За ужас на Джоул Майлс, стиснал бастунчето си, настоя да се покатери на една купчина, за да хвърлел поглед отвисоко. Изглежда, притежаваше котешко любопитство и стремеж към високи позиции, но без котешката способност да скача с лекота на краката си. Джоул си поотдъхна, когато Майлс седна на купчината, провеси крака и се настани удобно. Седнал на този свой „трон“, графът беше малко по-висок от домакина си. Дали пък това не бе изначалната цел на упражнението, зачуди се Джоул, но не каза нищо. Облегна се на отсрещната купчина, скръсти ръце на гърдите си и зачака.

Уж небрежно, Майлс подхвана:

— Е, тази идея на майка ми за посмъртните деца изненада ли те? Тоест, предвид че се срещате и прочие.

„Дотук с разговора за пластобетона значи.“ Или с други отклоняващи вниманието теми.

— Да — призна Джоул. — Дори не предполагах, че е технически осъществимо. А и по онова време още не се срещахме, когато тя се върна от Зимния празник със замразения материал. — Поколеба се. Къде искаше да стигне Майлс с този разговор? И искаше ли Джоул да му играе по свирката? — А… а ти? Изненадан ли беше?

Майлс разклати ръка в смисъл „и да, и не“.

— Винаги съм знаел, че иска дъщеря. Не вместо мен, държа да подчертая. В добавка. Сигурно затова вземаше под крилото си разни бараярски момичета през годините, да задоволява тази своя майчинска мания. Мислех, че се е отказала от идеята за своя дъщеря преди десетилетия. Знаех за замразения материал — информацията беше в морето от документи, които трябваше да прегледам като изпълнител на завещанието на татко, — но имах милион други неща на главата и сметнах, че поне този проблем е на майка ми, а не мой. После съвсем забравих за това, а и тя не повдигна въпроса. — Последното го накара да се навъси.

— На мен също не беше казала нищо. Вероятно е изчаквала да потвърди жизнеспособността на пробите — каза Джоул. — Това трябва да е било. — А ако материалът се бе оказал нежизнеспособен, щеше ли да държи и тази скръб заключена в сърцето си, без да сподели с никого тежестта ѝ? Тъжно, но твърде вероятно. Беше негов ред да смръщи чело.