Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 162

— Има решения, които компютърът не може да вземе — обясни Джоул. — Най-вече от политическо естество. Освен това, макар и рядко, се случва офицер да знае нещо, което не е известно на компютъра. Виждал съм само няколко пъти Арал да отменя решенията му — в разгара на битката при Центъра Хеген. В три от четири пъти отгатна правилно какъв ще е следващият ход на противника, тогава когато противникът отменяше решенията на тактическите си компютри.

Онази битка бе продължила няколко ужасни часа, но не и наполовина толкова ужасни, колкото напрегнатите седмици преди това.

Официалната версия гласеше, че младият император Грегор тайно е напуснал икономическата конференция на Комар, на която бе присъствал заедно със своя министър-председател, за да отиде на спешна и лична дипломатическа мисия в Центъра Хеген в опит да сплоти тамошните разнопосочни политически движения в лицето на неизбежното сетаганданско нападение срещу планетата Вервейн. Системата на Вервейн граничеше с Центъра Хеген и мнозина се опасяваха, че сетаганданците ще я използват като плацдарм за завладяването на Центъра с неговите многобройни и жизненоважни възлени маршрути, а ако наберат достатъчно инерция, ще прилапат дори и системата Пол, което би ги довело право до комарския праг на Бараярската империя.

Набързо нает двойник на Грегор бе върнат на Бараяр „по болест“, за да се прикрие внезапното изчезване на императора. Друга диверсия гласеше, че Грегор е изчезнал на Комар, отвлечен или по-лошо. Тази измама бе подкрепена от трескавата и уж строго секретна дейност на Имперската служба за сигурност, която прерови куполите и системата на Комар в търсене на изчезналия. До ден-днешен съмненията в достоверността на всяка от тези версии се поддържаха грижливо. Всяка от тях си имаше своите фанатични поддръжници, но интересът към онези събития постепенно отмираше, превръщайки се в история.

Джоул и Корделия бяха сред малцината, които знаеха, че истинският отговор е „всичко споменато по-горе“, при това не непременно в логичната си последователност. Явно заета с подобни мисли, Корделия стисна лекичко ръката на Джоул и прошепна в ухото му:

— Слава богу, че Арал можеше да разчита на теб, докато аз придружавах до Бараяр онова бедно момче, което трябваше да се прави на Грегор. Никога не бях виждала Арал толкова ужасѐн, буквално онемял от страх, както когато мислехме, че сме загубили Грегор, и то точно след като всичко уж най-после се бе наредило и Бараяр бе поел по живо по здраво към бъдещето си.

— Дори по време на Претендентството?

— Няма база за сравнение. И не само защото тогава Арал беше с двайсет години по-млад. Двете кризи бяха… знам ли, качествено различни. За кратко Арал бе убеден, че се задава трета гражданска война на Бараяр, и това едва не го сломи. Когато се разбра, че всъщност си имаме работа със сетаганданците, облекчението му граничеше със… направо с радост.

Би било смешно, ако не беше толкова вярно. За щастие, обичайната строга и решителна фасада на Арал не се беше пропукала и онзи път. Дори Джоул бе станал свидетел само на отделни панически пристъпи на съмнение, като ярки потоци лава, които съзираш през уж твърда скална повърхност. Направил бе всичко по силите си да подкрепи Арал, било в ролята си на адютант, било в тази на довереник или любовник, макар че за последното почти не бе оставало нито време, нито енергия. Но очевидно се бе оказало достатъчно, защото в крайна сметка всички за пореден път бяха оцелели.