Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 164

Веждите на Корделия литнаха нагоре.

— С каква цел?

— Да скрият биооръжията на сетаганданските висши. И някакъв дългосрочен дневен ред. — Протегна ръка с дланта нагоре. — От собственото си пребиваване зад кулисите на Ро Сета останах с впечатлението, че висшите могат да ни унищожат по всяко време. И единствената причина да не го правят е, че не искат.

Майлс кимна неохотно.

— Боя се, че това е вярно. Висшите дами от Звездната градина разполагат с биологични агенти, които могат да ти стопят костите. Буквално. — Потръпна от спомена. — Екипажът на кораб като „Принц Серж“ би измрял за по-малко от час.

— Как може да се защити човек срещу такова нещо? — каза Екатерин.

Джоул не можа да прецени дали въпросът ѝ е реторичен, или не. Въпреки това реши да отговори.

— Настоящите планове залагат на напълно автоматизирани кораби. Не мога да говоря за оперативните детайли, но ви гарантирам, че страшно много хора, както военни, така и цивилни, работят по тези въпроси.

— „Кошмарната плевня“, така наричахме отдела по разузнаване и анализ на биологическите оръжия към щаба на ИмпСи — каза Майлс, зареял поглед в спомените си. — В голямата сграда, пълна с бледи, прекаляващи с кафето мъже, онези от Кошмарната плевня бяха най-бледите и най-побърканите.

Екатерин сви рамене.

— Има организми, които нападат пластмаса и метал. Висшите със сигурност работят и върху тях.

— Да, но все още стои въпросът как да бъдат транспортирани — изтъкна Джоул. — А това — за щастие — е сериозен проблем. — Подозираше обаче, че кротката градинарка знае повече, отколкото казва. „Което важи за всички присъстващи.“

— Страшничко е, като си помислиш. Автоматизирани бойни кораби, които защитават мъртъв свят и няма кой да ги изключи. — Впери поглед през стените, загледана в… какво?

Корделия, практична както винаги, развали магията.

— Ако можеш да ми намериш производител, чиито машини работят вечно, непременно ми дай адреса му. Някои от нашите устройства не издържат и седмица.

Майлс се изсмя мрачно, а Екатерин се усмихна. На Джоул не му убягна фактът, че Корделия не включи в шегата си другата половинка от коментара на Екатерин, тази за мъртвия свят.

Но после Майлс прехапа устни и се намръщи като човек, изправен пред трудно решение. След миг вдигна очи да ги погледне.

— Предстои нещо, което Грегор обмисля от доста време и за което май трябва да ви уведомя. Свързано е с онази златна мина с документи от времето на Окупацията, на която попаднахме, когато открихме заровения лабораторен бункер. И с въпроса защо част от документите още не са разсекретени въпреки гръмогласното настояване на академичната общност. Дъв Галени следи работата с тези документи от самото начало и е съгласен с Грегор, макар че самият той би дал мило и драго да ги публикува, дори е написал книга, която престоява в секретните файлове в кабинета му в ИмпСи и чака зелена светлина. Дъв ми позволи да прочета черновата.