Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 163

Лоис Макмастър Бюджолд

Но когато най-после получиха потвърждение, че Грегор се качва на борда, Арал се усмихна, даде нужните заповеди, отиде в каютата си, заключи вратата, седна на койката и се разплака от облекчение. Което не трая дълго — предстоеше им да защитят възлен проход. Почти маниакалният ентусиазъм, с който застаряващият адмирал подхвана тази задача, се отрази магически върху бойния дух на хората, мнозина от които за пръв път влизаха в истинска битка. Фактът, че източникът на тази енергия е далеч по-сложен от обикновеното бараярско войнолюбие, беше нещо, което Джоул не можеше и не биваше да обяснява никому, нито тогава, нито по-късно. Освен на Корделия, може би, но тя го знаеше и без него. Сложи ръка върху нейната и я стисна с дълбока благодарност.

Екипажът на „Принц Серж“ предложи на гостите си да обядват със стандартните войнишки порциони в столовата на кораба, уж за да се потопят още по-пълно в автентичната атмосфера, а всъщност поради липса на друга храна. За техен късмет, тази шарада им бе спестена от личния готвач на вицекралицата, който нагости всички. Докато поглъщаше с апетит ястията и обсъждаше превратностите на войнишката храна по принцип, инженерът се обърна с въздишка към Джоул:

— Предполагам, че поне адмиралът се е хранел по-добре тук, на кораба.

„Не, по-зле.“ По време на онези ужасни седмици преди битката Арал почти не се хранеше, защото старите му стомашни проблеми се бяха обострили от стреса, а към алкохол не смееше да посегне. Джоул редактира тази информация до следното:

— Само по време на дипломатическите фази. Станеше ли напечено, не обръщаше никакво внимание какво му сервират. — А Джоул мълчаливо бе добавил „подсещай го да се храни“ към растящия си списък със задачи по поддръжката на своя ключов човек.

След обяда по предложение на Корделия децата бяха изпратени в гимнастическия салон на кораба заедно с неколцина младши членове на екипажа да се запознаят с военните програми за фитнес. След като надникна в каютата на Арал и в своята в съседство, сюрреалистично опразнени, сиви и голи, Джоул се върна при старшите Воркосиган в коридора за една последна бавна разходка.

— Такова пилеене на ресурси — въздъхна Корделия. — Обновяваме военния си флот, а после бързаме да пенсионираме корабите.

— Да, голямо пилеене, докато изведнъж не ни потрябват бойни кораби и тогава всички надават вой до небето. Защо не сме се подготвили?! — възрази с усмивка Джоул.

Майлс кимна.

— И тогава се зариваме до шията в геми. Отново.

Екатерин каза замислено:

— Чудила съм се какво е истинското предназначение на гем братството с всичките му военни и културни традиции. Тоест, от гледната точка на сетаганданските висши. Стигнах до извода, че основната функция на гемите е камуфлажът.