Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 161

Придърпа я към себе си и се протегна да загаси нощната лампа. Така и не разбра когато дишането им се уеднакви в прегръдките на съня.

13.

„Призрачен кораб“ — това се въртеше в главата на Джоул, докато крачеше по ехтящите пусти коридори на „Принц Серж“ на следващия ден. Призраци на напрегнати амбициозни мъже, чиито сенки пресичаха периферното му зрение като при халюцинации в резултат на крайно изтощение. Някои от тях сигурно наистина бяха мъртви, но всички без изключение бяха далеч, пръснати по ветровете, забравили за кораба, който дълго е бил центърът на съществуването им. Ако се съдеше по изопнатото лице на Майлс, изглежда, и той виждаше същите призраци.

Бяха се разделили на две групи за обиколката, защото желаещите да разгледат „Серж“ — сред членовете на екипажите, придружили вицекралицата на тази разходка — се оказаха твърде много. Групата на Корделия се предвождаше от капитана и главния инженер на малобройния екипаж, обслужващ „Принц Серж“ на този негов последен преход. За тях това беше допълнителна работа, но поне осигуряваше няколко часа разнообразие в иначе скучното рутинно пътуване. А и няма лошо да си почистиш къщичката, когато ще ти идват гости.

Когато стигнаха до машинното отделение, Джоул осъзна, че се оглежда с не по-малко любопитство от останалите. Служил бе няколко месеца на „Серж“, но рядко бе слизал в машинното. Възрастните си бяха поделили децата — Корделия държеше Алекс за ръка, Майлс държеше Хелън, а Екатерин — Лизи, — като предпазна мярка да не се отклонят към някое активно контролно табло. На няколко пъти Корделия се напрягаше, готова да прехвърли повереника си на Джоул и да хване Майлс за ръка, но той успя да се сдържи и да даде добър пример на дечурлигата. Притеснително експертната му лекция върху няколкото различни начина да се отвлече корабът от машинното се ограничиха до строго словесни обяснения, макар че на тръгване графът не се сдържа и хвърли изпълнен с копнеж поглед през рамо.

Мостикът изглеждаше много по-познато, поне от гледната точка на Джоул, тактическата зала — двойно повече. Старият тактически компютър не беше демонтиран заедно с оръжейните системи, само софтуерът му беше прочистен от класифицирана информация. Остарелият хардуер не подлежеше на рециклиране. Ясно бе, че екипажът е използвал машината за военни игрички, полезно, изграждащо умения занимание, което Джоул можеше единствено да одобри. Тук най-сетне позволиха на гостите да натискат които копчета пожелаят. Майлс с искрен ентусиазъм потопи децата и Фреди във виртуална битка.

Поканиха и Джоул да се включи, но той поклати глава с усмивка и измърмори:

— И преди съм го виждал в оперативен режим.

Домакините им съобразиха кога и къде се е случило това, сконфузиха се и не настояха повече. Явно и Корделия не намираше изкушението за неустоимо — приближи се до Джоул, хвана го под ръка и се загледа в играта.

— Често съм се чудила какво остава за офицерите, щом тактическият компютър прави толкова много — подхвърли след няколко минути Екатерин, която също се бе присъединила към публиката. — И толкова бързо.