Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 159

Джоул се намуси, стреснат от това тънко прозрение.

— Не е изключено. Може би. Знам, че в това няма смисъл, така е, не го казвай…

Тя махна с ръка и сбърчи замислено нос.

— Не, не, просто… Когато Майлс беше малък, отношенията му с дядо му Пьотър бяха, хм, да речем, че бяха конфликтни. Трябва да призная на Пьотър, че въпреки възрастта си и с цената на огромни усилия успя да приеме по достоен начин това предизвикателство. Не че Арал му остави някакъв избор, разбира се. Или трябваше да се примири с наследника мутант, или да остане без никакъв. Пьотър умря, когато Майлс беше на седемнайсет, и още няколко години моето момче правеше и невъзможното да живее така, че да се хареса на стареца. Но понеже Майлс си е Майлс, успя да извърти нещата така, че да се хареса и на себе си. Но гледката беше сърцераздирателна, уверявам те.

— Едновременната работа по няколко разнородни задачи е фамилна черта на семейство Воркосиган?

Корделия изсумтя и продължи:

— Е, напоследък е по-спокоен. Или най-после е асимилирал истината. Ако не друго, вече не трепва, когато някой го нарече „граф“. Нито се оглежда за истинския граф. — Замълча и вдигна ръка да го погали по лицето. — Или истинския адмирал.

Разбираше какво има предвид, но…

— Това по какъв начин трябва да ми помогне?

Корделия въздъхна.

— По никакъв, предполагам. Освен че и преди съм виждала скъп на сърцето ми човек да се бори със сериозни вътрешни дилеми. Да гори живота си като приношение за мъртвите. В крайна сметка всички оцеляхме по един или друг начин, но на моменти… оцеляването ни висеше на косъм. — Усмихна се. — За щастие, ти не си толкова изобретателен като Майлс в самоубийствените начинания. Сигурна съм, че ще оцелееш начело на Операции. И че отделът ще оцелее при твоето управление. Десплейнс е прав за това.

Той кимна отсечено. И двамата знаеха, че не това е истинският въпрос.

— Нямаше ли някаква народна приказка как един кон умрял от глад, защото не можел да реши към коя от двете бали сено да тръгне?

Тя се почеса по главата.

— Е, и коя бала е по-голяма? Или по-близо? Човек трябва да вземе предвид и разстоянието все пак.

— Операции е по-близо. Не в пространствено отношение, разбира се. И по-лесно, макар че това звучи абсурдно. Но няма как да знам всъщност, нали? По-скоро е като… като две бали с неизвестен размер зад затворена врата. — „Дамата или тигърът?“ — Тази метафора не помага особено. — Заложи на друг, по-директен подход: — Дълг или щастие? Егоизъм — поправи се той. — Как може да е щастлив човек, ако знае, че е обърнал гръб на дълга си?

— А — каза Корделия и усмивката ѝ помръкна.

— Скоро трябва да дам отговор на Десплейнс.

— А.

— Такова предложение не получаваш често. И други офицери чакат за повишение.

— А.

— Макар че да се пенсионирам като адмирал на сергиярския флот… дори не си бях мечтал за подобен успех в професията.

— А.

— И какво означава това „а“? — попита той малко раздразнено.

— Все едно си прехапвам езика, но без болката.

— А — отвърна той и я разсмя.

— Благодаря ти, че ми се довери — каза тя, малко твърде официално предвид разсъблеченото им състояние. — Това ще ми спести измислянето на алтернативни обяснения за проявите ти на разсеяност.