Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 158

Макар че само изключително глупав мъж би заменил жена като Корделия за произволен брой рибки в морето. Вярно, свят широк, вкусове всякакви. Но пък преди пет месеца тя още не се бе уловила в мрежата му, нали така? Защото той още не беше хвърлил мрежата си в морето. Или пък тя бе скочила сама в лодката му, още преди да е посегнал за мрежата? Подробностите започваха да му се губят.

„Чакай малко, спри се, с метафори няма да стигнеш доникъде…“

Пое си дълбоко въздух.

— А после ти ми предложи едно съвсем различно бъдеще, пълно с неизвестни величини. И сега разполагам с две пътеки, поели в незнайна посока, и само с два крака.

Тя се отдръпна още малко, сякаш така можеше да стане по-малко изкусителна и по-безпристрастна. Не ѝ се получи, предвид че беше гола и прочее, но усилието ѝ бе достойно за уважение, реши той.

— Мисля си — продължи Джоул, — че Арал би ме насърчил да приема. Предложението да оглавя Операции имам предвид. Колкото до другата пътека… едва ли си е представял, че може да се отвори пред мен. — Или се е надявал Джоул и Корделия да се наследят един друг? Но онази част с ембрионите не би могла да му хрумне, със сигурност. Едновременно го преряза болка и го напуши смях при мисълта, че никога няма да види лицето му при новината за лудата идея на Корделия.

Тя вдигна рамене.

— Всички имахме други планове. Които бяха застигнати от съдбата на повечето планове. Но иначе, да, прав си. Арал би се зарадвал на такова повишение. Дори би го използвал като повод да се върне в окръга.

Джоул кимна, защото беше стигнал до същия извод.

— Вечно се тревожеше за кариерата ми. Понякога дори повече от самия мен. Когато напуснах Ворбар Султана, за да служа в космическия флот, имах чувството, че ме отпраща, че ме захвърля дори, макар да се виждахме през моите отпуски, но по-късно разбрах, че е бил прав, че съм имал нужда от ново пространство, за да израсна. И не само в кариерно отношение.

— Винаги е имал усет към подбора на персонал — съгласи се Корделия. Сухо? Тъжно? Или просто отбелязваше неоспорим факт? — Макар че в този случай, според мен поне, в решението му имаше и щипка суеверие — не можеше да защити теб, затова поиска да защити кариерата ти или нещо такова.

— Хм. — Много по-лесно му бе да разбере това сега, отколкото навремето.

— В интерес на истината, той още тогава говореше как някой ден щял да ти намери работа в окръга. Все едно се опитваш да прибереш на рафта книга, която още не си затворил. Дива работа.

Джоул се усмихна.

— Е, аз ускорих нещата, като дойдох на Сергияр.

— И слава богу. — Тя помръдна, сякаш се канеше да го целуне, но после си спомни, тъкмо навреме, за самоналожената си временна безпристрастност. — Та… това означава ли, че гледаш на дилемата си като на автоборба, дясната ръка срещу лявата, да угодиш на Арал срещу това да угодиш на мен?