Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 156

— Зная — въздъхна Майлс. — И все пак остават три години.

Окойн провеси нос като разочаровано ловно куче. Преди да е измислил към въпроса друг подход, който да не нарушава правилата за класифицирана информация, Оливър гладко смени темата:

— Щом така или иначе си тук, Майлс, защо не повториш бойното упражнение отпреди няколко години? Като предпазна мярка срещу опити за присвояване от пенсионерските ни докове?

Именно с такова упражнение Майлс бе увенчал ревизорското си разследване във връзка с организираната престъпна група за кражби, възползвайки се от възможността да удължи семейния си престой на Сергияр и да подложи на тормоз подбрана група новоизлюпени офицерчета от сергиярския флот.

Майлс изправи гръб с целия ентусиазъм на пъстърва, зърнала стръв.

— Можем ли да го направим на живо? Ще изисква известна подготовка, но на бас, че ще успея да съкратя…

— Симулации — прекъсна го Оливър. — Така ще можеш да прегледаш повече възможни сценарии за по-малко време.

И на значително по-ниска цена, отколкото ако позволяха на Майлс да си играе на войници с истински войници, помисли си Корделия.

— Симулациите стават — пробва си късмета Майлс, — но е много по-добре да се отстрани виртуалното от реалното и да се разкрият всички онези слаби места, за които никой не се е сещал.

— По принцип съм съгласен с теб — каза твърдо адмирал Джоул, — но този път ще се задоволим със симулации.

От този момент нататък военната част от сътрапезниците се хвърли в разгорещена дискусия как най-добре да организират това безценно тренировъчно упражнение, дискусия, която умело ги отклони от всички останали теми до края на вечерята. За щастие, не се наложи Екатерин, Корделия и личният ѝ лекар да търпят твърде дълго скучната тема, защото децата скоро приключиха с вечерята си и станаха неспокойни, а младшите офицери, които им правеха компания, имаха истински задължения, към които да се върнат. Колкото до Оливър, помисли си тя, мотивацията му да се оттегли рано за лягане беше силна поне колкото нейната.

Времето му насаме с Корделия — най-сетне! — беше мисълта, крепяла го през дългите седмици на орбиталната смяна, макар че си го бе представял на друго място и по друго време. Нестандартното двойно легло в стандартната ѝ каюта се разшири до целия им свят за шейсетина минути. Тя бе така добра да го пусне пръв в миниатюрната баня след това, а когато на свой ред излезе оттам десетина минути по-късно, изглежда, се изненада, че не го заварва потънал в доволен сън — явно именно с тази мисъл го бе целунала за лека нощ, преди да влезе в банята, — а легнал по гръб с една ръка под врата и загледан в тавана.

— Мълчалив си — каза тя, мушна се под завивките и положи глава на гърдите му с ухо върху сърцето. — За миналото ли мислиш?

— Не. За бъдещето. — Обърна глава да я целуне по косата и добави: — Нещо изникна във връзка с работата ми.

Тя надигна глава и го изгледа недоволно.