Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 148

Корделия потри с ръка врата си, някаква болка се зараждаше там.

— Това се случва, когато двама души са си особено важни един за друг. Представи си… че той отчаяно е държал на доброто ти мнение за него, точно толкова, колкото ти държеше на неговото.

— Хм.

— Нека опитаме нещо. — Корделия прехапа устна. — Помисли си за трите най-лоши неща, които си правил някога, онези, за които най-много съжаляваш.

— Само три? Мога да се сетя за повече.

— Точно сега не е нужно да парадираш с гениалността си — сухо отбеляза тя. — Трите най-отвратителни ще свършат работа.

— Пак ми е трудно да избера, но… добре. — Облегна се назад и завъртя бастунчето в ръцете си. Стисна устни, споходен от неприятен спомен.

— А сега ми кажи на колко трябва да станат Селиг и Симон, преди да им разкажеш за тях? На десет?

— Не, разбира се! Ужасите от морално естество не са подходящи за толкова малки деца. Или от каквото и да било естество, ако зависи от мен.

— Двайсет?

— Двайсет… е особена възраст — каза неангажиращо той. Явно се досещаше накъде го води Корделия и гледката не му харесваше особено.

— Трийсет?

— … може би. — Онази особена физиономия, която Корделия помнеше от юношеството му — като на палаво дете, което се чуди през коя врата да избяга, — се изписа за миг на лицето му.

— Четирийсет?

— Четирийсет може и да стане — призна сухо той.

— Значи Арал е трябвало да се спре на трийсет и девет. Очевидно.

— Ох. — Тих болезнен стон като онези, които издаваше напоследък при всяко ставане и сядане.

— А ако променим малко упражнението, на колко години трябва да си самият ти, за да ми кажеш за въпросните три свои постъпки, без да се чувстваш неудобно?

Майлс сякаш се притесни.

— За две от тях вече знаеш. Третата… беше много отдавна.

— Не искам от теб да ми се изповядваш, миличък. Просто те моля да погледнеш на баща си като на човек, а не като на свръхчовек. Изисква усилие, знам. Съгласи се обаче, че от толкова висок пиедестал се пада много зле.

— Сигурно е така. Хм. — Наведе се напред и подпря брадичка на бастунчето. — Така е. Знам го. От личен опит. — Още една пауза. — Чудя се с какво ли от поведението си ще побъркам своите деца.

— Пубертетът чука на вратата, ако не греша, така че скоро ще получиш отговор на този въпрос. Или те ще ти го кажат в прав текст, или ти ще го разбереш сам.

Той примижа. Въздъхна.

— Някакъв друг съвет, о, премъдра?

— Сериозно ли питаш? — Корделия сви рамене. — Нищо бог знае колко оригинално. Прости, за да ти простят, и ако ще казваш нещо, не го отлагай до безкрай.

Сух смях.

— Последното фигурираше в трите неща, за които попита преди малко.

— Важи за много хора.

Майлс помълча.

— Аз… той винаги изглеждаше толкова уверен в себе си… до степен на самодостатъчност. Толкова силен. Тревогите покрай инфаркта ги пропуснах, защото по онова време бях криозамразен. Научих за това много по-късно, когато той вече беше добре и може би… не си дадох сметка колко…