Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 150

И понеже нямаше друг избор, Корделия би могла да вдигне ръце и да им даде каквото искат. Или това, или да гледа безпомощно как планът ѝ да премести столицата удря на камък.

— Отврат.

Изчете отново офертата. Подробностите с нищо не промениха първото ѝ впечатление. Най-много можеше да я маркира като получена и изчакваща отговор. Не че третият прочит би променил нещо. Не би могла да извади от ръкава си конкурентна оферта.

Написа и изпрати напомнящо съобщение по теснолъчевия канал до Марк и още едно до свои приятели във Ворбар Султана, писа дори до Комар, но щом първите ѝ съобщения по темата не бяха раздвижили нещата, сегашните едва ли щяха да постигнат нещо. Задържането на отговора още два дни, докато се върне от „Принц Серж“, едва ли щеше да докара безсъние на онези нахалници, защото и техните сметки показваха същото като нейните. Отлагането дори не се класираше в графата на „дребното отмъщение“. Въпреки това отложи отговора си.

Малко по-късно, вече обзета от реално нетърпение да потегли към базата и оттам към „Серж“, се зачуди разсеяно какво ли правят децата и внуците в другата част на градината. Точно тогава Айви ѝ позвъни от приемната. Обикновено просто подаваше глава през прага. Стана ясно защо не го е направила този път, когато гласът ѝ прозвуча официално по интеркома:

— Вицекралице, кметът Кузнецов е тук.

Улесняваше я, ако реши да откаже срещата. Е, решително би искала да я откаже, но не биваше. Трябваше да изгради мостове между двамата сега, когато Йеркес беше вън от играта. Йеркес беше склонен към твърде шумни изяви от време на време, но с него поне можеше да се разбере. Самата тя беше гласувала за Моро. Разочарованието не беше нещо ново за нея; на младини, като бетански гражданин, сякаш винаги заемаше губещата позиция при гласуване. А и онзи глупак, Фреди Стабилягата, минали бяха години преди бетанският електорат да се отърве от него.

Корделия въздъхна и каза:

— Да влезе.

Кузнецов бе придружен от по-възрастна жена, една от общинските съветници, съобрази със закъснение Корделия. Е, все пак трябваше да им признае, че се нагърбват с управлението на Карийнбург, освобождавайки имперското правителство от това задължение. Поздравиха се; Корделия нагласи дружеска усмивка на лицето си и им махна да седнат на удобните столове пред бюрото ѝ. Двамцата изглеждаха нервни, но твърдо решени да направят нещо. Корделия замени обичайното си въведение: „И какво може да направи днес за Карийнбург правителството на Негово императорско величество?“ с по-неутралното — макар и също толкова приканящо, защото държеше да приключи със срещата навреме:

— Какво имате да споделите с мен днес, кмете?

Кузнецов се наведе напред и остави един поочукан четец върху стъкления плот на бюрото ѝ.

— Това — каза злокобно той — е официална петиция срещу преместването на имперската планетарна столица от историческия Карийнбург в малък провинциален град. Досега сме събрали повече от пет хиляди подписа и без съмнение ще съберем още. Макар че и без тях становището на нашите хора е очевидно.