Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 146

— И това… е нещо, което Арал не е сметнал за необходимо да потвърди или отрече?

Майлс видимо се смути.

— Така и не го попитах. — След миг добави: — Но пък и той никога не го отрече на глас. А го е правил за други неща. Редовно отричаше онова с Комарското клане например, гневеше се.

— И имаше пълното право да се гневи.

— Знам.

Корделия въздъхна.

— И ти… смяташ ли, че имам правото или задължението да ти казвам нещо, което Арал е предпочел да премълчи? Смяташ ли, че ти имаш право да знаеш? — Надяваше се Майлс да разбира, че това не е риторичен въпрос.

Той махна широко с ръка.

— Право? Или нужда? Но си мисля, че ако не е било вярно, някои хора са можели просто да ме уведомят за това. А ако е било вярно… значи дължа извинение на един-двама. Нали уж казват, че не можеш да оклеветиш мъртвите.

— Глупости. Можеш, и още как. Единствената разлика е, че покойникът не може да те осъди за клевета по съдебен ред.

Той изкриви устни, в знак че приема аргумента ѝ.

— Краткият отговор може да се окаже подвеждащ — каза Корделия. — По-дългият… изисква известен контекст.

Майлс се облегна назад.

— Аз не бързам.

— Не очаквай приспивна приказка.

— Малко истории от онзи период на Бараяр попадат в тази категория.

Корделия неволно се разсмя.

— Така е. — Пое си дълбоко дъх, преди да започне по същество. — Несъмнено знаеш, че след като по-голямата част от семейството им било избито от отряда на смъртта на Лудия император Юри… боже, по онова време Арал трябва да е бил на годините на Алекс, нали така?… та след това генерал граф Пьотър само дето не зашил за панталона си малкия Арал и така докато гражданската война не свършила. Подозирам, че вече разбираш защо.

Майлс стисна очи за миг, вероятно виждаше себе си на мястото на Пьотър и Алекс на мястото на Арал. Намръщи се още повече.

— След като това негово странно военно чиракуване на най-високо ниво свършило заедно с войната, Арал се озовал в тогавашния вариант на вашата офицерска академия. Която по онова време била още в процес на изграждане като образователна институция. Гес и Арал били не само втори братовчеди, а и приятели в Академията. Подозирам, че нито единият, нито другият е можел да мине за нормален според бетанските стандарти. Дори и без да включваме пубертета в сметката.

— Аз… трудно бих могъл да споря по този въпрос.

— По всичко личи, че еднополовите сексуални експерименти от страна на младежи в онзи контекст са били толерирани — хомосексуалността никога не е била забранена на Бараяр, а само силно неодобрявана от обществото, макар че дали това е по-добрият вариант, не се наемам да кажа, — но така или иначе никой не поемал риска да парадира с „отклонението“ си, а семействата го пазели в строга тайна. Какво точно си е мислел Пьотър, когато му е хрумнало да ожени Арал за сестрата на Гес, не мога да си представя. Собствената му майка е била Ворутиър, така че сигурно е сметнал, знам ли, че това ще е един традиционен семеен съюз. Или е имал наум някаква доста по-сложна схема, надявал се е женитбата да извади Гес от картинката. Изглежда — и с пълно право, — по онова време е смятал младия Гес за опасен, токсичен направо. Но едва ли си е представял каква кървава трагедия ще произлезе от плановете му.