Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 149

— За силен — да, силен беше. За другото… никой не може да издържи на толкова много сила толкова дълго без чужда помощ. Но ти вече го знаеш, струва ми се.

Той кимна с усмивка. За Екатерин ли си мислеше?

Прошарената му коса улови светлината на лампата и Корделия примигна смутено.

— Догодина ще си на възрастта, на която беше Арал, когато се запознахме. И косата ти е точно толкова прошарена, колкото беше неговата по онова време.

— Сериозно? — Майлс свъси вежди и подръпна един кичур, сякаш би могъл да види косата си. — Може би като стана на осемдесет и моята ще е бяла като неговата.

„Надявам се — помисли си Корделия и сърцето ѝ изведнъж се сви. — Не, не позволявай на страховете да съсипят прекрасния момент.“ Или на скръбта да погълне бъдещето? Това щеше да е по-трудно.

Корделия неволно се прозина и попита Майлс:

— Доспа ли ти се вече?

Той се протегна и разкърши рамене.

— Май да.

— Утре можеш да се успиш, разрешавам ти.

— Което ми напомня, че ти няма да можеш. — Изправи се и тръгна към вратата. — Хайде, лека.

— Лека. Приятни сънища, хлапе.

— И на теб. Късмет със сънищата. — Махна с ръка и излезе.

Без „благодаря“, без „толкова се радвам, че си поговорихме“. Което едва ли би трябвало да я изненадва, предвид…

Майлс подаде глава през прага.

— Та кога ще разкажеш на Аурелия всички тези срамни историйки?

„Момчето отвръща на удара!

Добре.“

— Когато е достатъчно голяма да попита, предполагам. — „Или никога.“ Да освободим бъдещето от тежестите на миналото посредством селективна амнезия? Дългият жизнен опит на Корделия показваше, че това съвсем не е най-лошият подход.

Майлс се изсмя и си тръгна. Корделия въздъхна и изключи лампата.

Сутрешните срещи във вицекралския офис приключиха сравнително бързо — Корделия се чувстваше уморена след безсънната нощ и не беше в настроение да търпи глупости, а и вече започваше да си фантазира за следобедното бягство. Когато се върна при комтаблото си, откри, че обичайната виртуална планина от съобщения, състезаващи се за вниманието ѝ, се е смалила до виртуална могилка. „Благодаря ти, Айви.“ Нямаше и скрити вулкани при това, поне докато не стигна до последното в списъка.

— Ах, тези мазни копеленца — изръмжа тя, след като плъзна поглед по текста. Явно реакцията ѝ бе по-гръмогласна от очакваното, защото Айви подаде глава през вратата, която разделяше владенията им.

— Вие, ъъ… стигнахте до предложението на „Плас-Дан“, нали?

— Да. — Корделия се зачуди дали бюджетът ѝ позволява още едно повишение на заплатата на Айви. Ако секретарката беше сложила това съобщение в челото на списъка, Корделия нямаше да е в състояние да прегледа останалите нито толкова бързо, нито с толкова ясна мисъл.

Външният наблюдател едва ли би открил нещо необичайно в предложението. „Плас-Дан“ искаха да отворят втори завод за производство на материали в Гридград. Гридград несъмнено се нуждаеше от такъв. Компанията, самодоволно сигурна в монополното си положение, изреждаше списък от искания за съдействие от страна на администрацията, които… които не бяха неприемливи, реално погледнато, макар определено да бяха нахални. Един вид държаха сами себе си срещу искане за откуп. Е, този номер им се беше получил веднъж, нали така?