Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 147

— Наистина ли е имало таен дуел? Заради твърдения, че жена му му изневерява?

— Два дуела. Знам го от Арал и нямам причина да се съмнявам в думите му.

Майлс подсвирна.

— Незаконно откъдето и да го погледнеш…

— И строго наказуемо. И дуелите, изглежда, са довели до мистериозното ѝ самоубийство.

— Веднъж татко ми каза… — Майлс се поколеба. — Точно по онова време беше плъзнал слухът, че съм убил първия съпруг на Екатерин. Боже, каква досада. Но както и да е. Татко каза, че не било изключено да я е убил Пьотър. Един вид да поправи грешката си. Да подозираш собствения си баща в такова нещо… Без да си сигурен в каквото и да било. Каза, че така и не е събрал смелост да го попита.

— Явно премълчаването открай време е фамилна традиция на семейство Воркосиган.

— Ами… в този случай разбирам затруднението на татко.

— Хм. Така или иначе, няколко години след смъртта ѝ Арал и Гес го ударили на живот с твърде много алкохол и безобразия, при това на показ. — Убийствена двойка, събрана в някой специален бараярски ад, съставена от един протосадист и от един объркан младеж, склонен към самоунищожение. Е, може би нямаше нужда да споделя с Майлс чак толкова подробности. — Не знам дали Арал го е правел съзнателно, за да вбеси Пьотър, но резултатът така или иначе е бил същият. Когато най-после се скарал окончателно с Гес, скандалът бил толкова зрелищен, че се стигнало до кръв. Арал се стегнал, дори съумял да напредне в кариерата си. Гес продължил устремно по нанадолнището. Не и в кариерно отношение, уви. Високите постове, които заемаше по-късно във въоръжените сили… нанесоха сериозни щети на имперските служби.

— Татко ли ти е разказвал всичко това?

— Някои от нещата. Останалото сглобих сама, от други източници. Удивително беше колко много хора смятаха, че трябва да бъда уведомена за онези събития, макар да се бяха случили две десетилетия преди да пристигна на Бараяр. Дори адмирал Гес в двайсетината минути преди, ъъ, злощастната си кончина. Резултатът неизменно ги разочароваше. — И най-много Гес като че ли… Корделия стисна зъби и успя да не се усмихне. — Вероятно трябва да уточня, докато сме на тази тема, че възраженията ми срещу Гес бяха свързани с личността, а не с пола му.

Майлс сви рамене, в знак че разбира бетанските ѝ стандарти.

— Значи, дори да е било вярно, пак се равнява на клевета, това ли искаш да кажеш?

— Един и същи набор от факти… може да бъде представен неутрално, може да бъде раздухан до истерични мащаби или да бъде поднесен по начин, който уронва престижа и наранява, в зависимост от целите на хората, които го разпространяват. Макар че според мен самият факт, че онзи епизод никога не е бил тайна, поне за тяхното поколение, в значителна степен е притъпил зъбките на клеветата.

— Е, мен доста здраво ме ухапа — каза Майлс и се навъси. — Татко ми разказа почти всичко за онзи свой тъмен период, но не и за Гес. Тоест… аз съм наполовина бетанец, нали така? А и не бях дете, когато водихме онзи разговор, с дете не би могъл да споделиш такива неща, разбира се, но аз бях на трийсет. — Сбърчи нос в сложен вид смущение. — А вместо това той ме остави… на тъмно.