Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 144

— О, чудесно — каза Екатерин.

— За чудесно — не знам, но определено обещава да е интересно — каза навъсено Оливър. — Ще дойдат много семейства от базата, значи ще има и много деца.

— Още по-чудесно.

Майлс, останал в малцинство и на крачка от капитулацията, пробва за последно:

— Е, ако направиш сметката, може и да има смисъл. Бетанската продължителност на живота срещу бараярската и така нататък.

Екатерин примижа, но успя да се усмихне храбро.

„Да де, все някой трябваше да каже и това.“ Корделия се обърна към Оливър, обзета от внезапна решителност, която нямаше нищо общо с желанието ѝ да подразни Майлс, и каза с ожесточение:

— Да. Ако ще ми обещаваш нещо, Оливър, нека то да е, че ще ме надживееш. Обещай, че ще ме надживееш.

Оливър сякаш се стресна.

— Ами… ще се опитам. — След миг по очите му пролича, че е разбрал. Предпазливата прегръдка през раменете ѝ се стегна за миг в знак на подкрепа.

На Майлс му отне по-дълго да схване подтекста, но накрая и това стана:

— О.

Екатерин не срещна никакви затруднения — кимна на свекърва си сериозно, по сестрински.

Скоро след това гостито се разтури, трима от събеседниците бяха много уморени, а четвъртият… четвъртият имаше вид на човек, който трябва да премисли много неща. Ако не друго, поне оставиха Корделия да се сбогува с Оливър насаме. На прага двамата споделиха една крайно незадоволителна целувка за лека нощ.

Той изсумтя:

— Ух. Това мина…

„Добре? Зле?…“

— … по-политически, отколкото очаквах.

— Майлс май все по-рядко излиза от ролята си на граф напоследък.

— Още не мога да реша каква беше реакцията му, а го наблюдавах през цялото време.

— Ако трябва да гадая… мисля, че ще продължи да изразява съмненията си пред нас — и най-много пред Екатерин, бедното момиче, — но пред външни хора ще отстоява твърдо позицията ни. — Или така поне се надяваше, горещо.

— Аз срещу брат си, аз и брат ми срещу света?

— Което важи сто процента за Майлс и Марк. С други думи, Майлс има богат опит с този вид сценарий.

— Сигурно бих могъл да кажа, че нямам търпение да видя двойната му игра на практика — въздъхна той, — но истината е, че имам в излишък.

Корделия се засмя.

— Ще се видим ли преди утре вечер в базата?

Когато всички щяха да тръгнат за нейния скоков катер и оттам за „Принц Серж“.

— Боя се, че не. Имам да свърша куп неща, преди да зарежа хората от администрацията си за цял един ден и само с някакви си трийсетина теснолъчеви канала, по които да ме намерят. — Ден, който, по някаква случайност и благодарение на нечии орбитални изчисления с цел най-голяма ефективност — и за техен късмет, — започваше и завършваше с корабна нощувка. Макар че предвид дългогодишния опит на Оливър в съставянето на графици за най-заетия човек във Ворбар Султана може би „случайността“ трябваше да се изключи от уравнението, реши Корделия.

Той тръгна към наземната си кола, а тя се прибра, като си мислеше: „Така, оцеляхме и след втория възлен скок.“ Още колко оставаха, докато стигнат живи и здрави до дома?