Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 140

Оливър все така беше твърде резервиран. Едва ли го тормозеха служебни проблеми, нали уж си бе взел свободен ден. Корделия сериозно щеше да се ядоса, ако се окажеше, че не го е направил. Обърна се към него и попита:

— А ти какво прави цял ден, Оливър?

Това най-сетне го оживи и той им разказа една забавна история за посещението си в университета, според която там всичко вървяло по обичайния за тази институция начин. Екатерин прояви искрен интерес, за разлика от Майлс, който вероятно би предпочел да чуе някоя клюка за сергиярския флот. Но именно той попита, като въртеше между два пръста празната си чаша:

— И откъде е този интерес към езерото Серена?

— Заведох майка ви там на разходка с лодка.

— А. И татко обичаше яхтите.

— Да, той ме научи да плавам, преди години.

— И мен също. Макар че, откровено казано, на младини предпочитах конете на дядо.

Корделия се обнадежди, че темата може да завие към по-лични откровения, но вместо това Оливър се отплесна в ентусиазирани описания на водните обитатели, които беше видял през дъното на стъкленото кану. Забравил за кратко тревогите си, той разказваше интересно, отпуснал юздите на вродения си чар. Усмивката на Екатерин ставаше все по-широка.

— Но нали не планирате разработването на терени при езерото? — каза Майлс. — Майка от години се опитва да махне хората от вулканичните райони.

Корделия изведнъж реши, че търпението е неплодотворна политика.

— Всъщност двамата с Оливър излизаме.

Майлс зяпна. Мълчанието се проточи опасно, макар Екатерин да го наруши с едно „Поздравления!“, след като вдигна вежди и премести няколко пъти поглед между Корделия и Джоул. Майлс си затвори устата.

След миг я отвори отново.

— Ъъ… какво точно имаш предвид, като казваш, че излизате? В този контекст.

— Чукаме се, скъпи — отвърна Корделия с най-спокойния си бетански тон.

— Аа… — И след миг добави: — Благодаря за разяснението. — „Мисля“, казваше физиономията му, макар устата му да мълчеше.

Екатерин хвърли кос поглед на съпруга си. Определено преглъщаше нещо, кикот най-вероятно. Оливър все така се криеше в миша дупка, метафорично казано, но бегла усмивка разтягаше устата му. И не се бе изчервил. А после най-сетне — и за огромно задоволство на Корделия — преметна ръка през раменете ѝ, собственически. Вирна брадичка и погледна Майлс в очите.

— И това… известно ли е на широката общественост? Или на някаква по-тясна? — предпазливо попита Майлс.

— Още не съм пуснала прескомюнике, ако за това питаш. Но на Грегор казах, в съобщението си за Аурелия. Както и на Алис и Саймън, разбира се.

— И тримата знаят? Но не си казала на мен? Кога съм се превърнал в риск за сигурността? — възмути се Майлс. След миг добави: — Макар това да обяснява защо Грегор постоянно повтаряше, че ако искам подробности, трябвало да говоря с теб. Реших, че ми намеква за нещо нередно, че иска от мен да разследвам… нещо.