Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 138

— Нищо непоправимо. Ожулвания, някой и друг ударен пръст, малко кръв и пот, но неочаквано малко сълзи, сигурно защото аптечката им се стори почти толкова интересна, колкото и камънаците. Лизи вече иска да стане палеонтолог, дори може да пише думата.

— Браво! — каза Корделия. — Време беше в семейството да се появи и някой учен.

— Вчера искаше да става медтехничка — изтъкна Екатерин.

— А миналата седмица — скоков пилот — каза Майлс. — Може пък да стане бараярска ренесансова жена.

— А на мен ми звучи повече като член на Бетанския астрономически корпус — каза с известно самодоволство Корделия.

Екатерин плъзна притеснен поглед по купчините камъни и децата, които ровеха запленено в тях.

— Дали ще поискат да натоварим всичко това на скоковия кораб?

— Вероятно — въздъхна Майлс. — Или пък ще успеем да ги убедим, че находките им ще се чувстват по-добре като музейни експонати в къщата на баба.

— О, много ти благодаря — измърмори Корделия, при което Майлс подсмръкна доволно.

— Не стават за истински музей, така ли? — каза Екатерин.

— Госпожица Хано взе трите нови вида фосили — обясни Майлс. — Останалите явно не представляват научен интерес.

— Цели три!? За един следобед?

— Това е Сергияр — каза Корделия. — Тук не можеш да обърнеш камък, без да откриеш нещо ново, буквално. Споменах ли вече колко обичам това място? — Като се изключи политиката, но тя беше човешки внос.

Миг по-късно разговорът на възрастните бе прекъснат безапелационно от организиран набег на дечурлига, които държаха да покажат на двете новодошли най-добрите си находки и да бъдат похвалени за откривателството си. След известно време и с известно съжаление Корделия сложи край на купона в полза на вечерята — отпрати местните младежи да си ходят, а гостуващите воркосиганчета пришпори към горния етаж да се измият. Изпрати Фрида да налее на Оливър истинско питие по негов избор, остави мърлявите си внучета на грижите на родителя, който бе допуснал да се омърлят, и хукна надолу по стълбите. И този път успя да си открадне целувка за добре дошла.

— Е, как беше пътуването, ваше височество? — попита я Оливър.

— И моето беше великолепно, в интерес на истината. И изтощително. Използвах Екатерин безпощадно, но на нея май ѝ хареса цял ден да си говори само с големи хора, затова се надявам, че не ми се сърди. Макар че би била в правото си, защото я експлоатирах безсрамно.

— А успя ли да… успяхте ли да си поговорите по женски, както се надяваше?

— Наистина исках да си поговорим, но не остана време. — И добави: — Може би по-късно тази вечер ще успея да повдигна темата. За нас, имам предвид. Имаш ли нещо против?

Той вдиша шумно като човек, който събира сили пред голямо изпитание. Явно не преливаше от ентусиазъм.

— Майлс е по твоята част. Излишно е да казвам, че ти го познаваш много по-добре, отколкото аз бих го опознал някога. Така че ти трябва да решиш.

— Ха. Той е забележително непроницаем понякога, дори за мен.

— А Екатерин?

— Екатерин… нея я виждам по-ясно. — С Екатерин бяха повече приятелки, отколкото снаха и свекърва, което беше предимство в случая, при това не единственото — също като Корделия, Екатерин знаеше от опит какво е да си бараярска вдовица, макар и без необходимостта да изнася публични речи. — Тя няма да ни създаде проблем.