Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 139

— Тоест дори ти не знаеш как ще реагира синът ти?

— Изобщо няма да му предоставя право на глас, любими. — Това очевидно не го успокои, затова след миг Корделия добави: — Ако приеме постъпката ми като измяна към Арал, винаги мога да контрирам с непробиваемия аргумент на цялата истина, нали знаеш това.

Което само го стъписа още повече.

— Аз… не съм готов за това. Не съм… никога не съм искал да заставам между теб и семейството ти. Между Арал, теб и семейството ви.

— Което първоначално се състоеше единствено от Майлс. — Е, и Иван в известен смисъл. И Грегор. Добре де, Оливър имаше основание. Явно гледаше на себе си като на бедното доведено дете.

Веждите му литнаха нагоре.

— Чуваш ли се какво говориш? „Единствено“ Майлс? Майлс, човекът армия?

Корделия се разсмя напук на всичко.

— Добре де, добре. Ще си мълча, разбрах.

— Само не ме карай да се червя, моля те.

Тя бръсна лицето му с пръсти.

— Харесваш ми изчервен.

— Зная. — Хвана ръката ѝ и целуна пръстите ѝ. — И с радост бих спрял да дишам, докато не стана син-червен, ако това ще те накара да се усмихнеш. Или да се разхилиш, което е по-вероятно. И все пак…

Оставяше и това решение в ръцете ѝ, правото да запази най-интимната му тайна. Тя кимна, че разбира.

— Ако позволиш да отбележа, пътуването ни до „Принц Серж“ ще е с преспиване. Вицекралският скоков катер е по-просторен от бърз куриер, но все пак ще е по-икономично откъм място, ако се настаним в една каюта, не мислиш ли?

Това най-сетне извика усмивка на лицето му.

— Значително по-икономично, да.

Майлс се появи и двамата, подвластни на някакъв нелеп рефлекс, се раздалечиха стреснато като виновни ученици.

— А — каза той и изгледа Оливър с любопитство. — Още сте тук. Да не е станало нещо?

— Поканих Оливър да вечеря с нас — каза Корделия.

— Сигурна ли си? Не ми се вярва атмосферата да е подходяща за делови разговори.

— Смятам да забраня деловите разговори на трапезата тази вечер — отсече тя.

Майлс се засмя и махна, в знак че отстъпва.

— Разбрано.

Всъщност разговорът по време на вечерята се оказа доста приятен и оживен, въртеше се предимно около клюки от колония Хаос и новини от фамилния окръг на Воркосиган. Корделия не можа да реши дали Оливър е необичайно мълчалив и просто не успява да вземе думата сред толкова бърборковци. Затова пък той успя да проведе нещо като същински разговор с най-младите сътрапезници, прилагайки триковете, които обикновено използваше на дипломатически соарета. И слушаше със същото многопластово внимание, отбеляза си Корделия.

След още едно масово преселение към горния етаж по-малките деца се озоваха по леглата, по-големите си намериха занимания, а Корделия, последвана след минутка от Майлс и Екатерин, най-после се върна при Оливър в една приятна стая до трапезарията, където възрастните да пийнат след вечерята. Седна на канапето до него, като си мислеше: „Сега вече би могъл да ме прегърнеш през раменете, любими“, но телепатичният ѝ намек не стигна до него. Майлс и Екатерин седнаха на канапето от другата страна на ниската масичка. Фрида им сервира, после по знак на Корделия се оттегли.