Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 141

Лоис Макмастър Бюджолд

„Може и така да е било“, помисли си Корделия, но не го каза на глас.

Веждите на Майлс се смъкнаха. Още.

— Не се ли тревожиш за политическите последствия? На местно ниво? И не само на местно? — Поколеба се. — Не ми е трудно да си представя как някой политически противник повдига обвинения в конфликт на интереси, ако се разбере, че двете най-големи клечки на Сергияр се… ъъ, си лягат заедно.

— Ами… — Корделия хвърли поглед на Оливър, чието лице отново бе застинало в безизразна маска, и със съжаление редактира думата, която искаше да използва, а именно „трите“. — Двете най-големи клечки на Сергияр си лягаха заедно в продължение на десет години. Хората отдавна са свикнали с това. Аз не бях вицекралица само защото се явявах съпруга на баща ти. От самото начало с Арал деляхме поста по императорски указ.

Майлс махна нетърпеливо с ръка в смисъл „това го знам“.

— Обвиненията в конфликт на интереси обикновено се отправят тогава, когато единият партньор неправомерно се възползва от властта и възможностите на другия. Нужно е голямо въображение да видиш в двама ни с Оливър нещо различно от равноправен екип.

— Това не би ги спряло, ако решат да тръгнат на бой.

— Опитът ми показва, че същото може да се каже за всичко останало, което съм направила или не съм направила.

Оливър се намеси неочаквано:

— Един от афоризмите на баща ти гласеше: „Не позволявай на врага да избира бойното ти поле.“ И далеч не само в тесния военен смисъл.

— Хипотетичен враг на хипотетично бойно поле в нашия случай — сухо добави Корделия. — А и какво биха могли да направят? Да поискат оставката ми? — Замисли се над този възможен вариант. — Всъщност това сериозно би ме вбесило, защото би провалило плановете ми. Би ме принудило да остана на този пост по-дълго от предвиденото само за да докажа на някакви нещастници, дето само хабят кислорода, че не те ръководят парада. Отврат.

Майлс все така въртеше празната си чаша между пръстите си. Опитваше се да измисли логично основание, с което да подплати и оправдае чувствата си? Корделия не можеше да реши дали да го остави, или да го отклони от тази пътека. Той несъмнено бе опитен тактик. Чудесно качество, стига тактикът да е на твоя страна.

— Стига семейството ми да се радва за мен — заяви тя и направи кратка пауза, оставяйки предизвикателството да натежи във въздуха, — сергиярската общественост, а и всяка друга, може да върви по дяволите.

Екатерин все така изглеждаше притеснена, но като се имаше предвид естествената ѝ резервираност, която граничеше със стеснителност, това не беше изненада. Не за пръв път Корделия се запита как е възможно жена като нея да се омъжи за човек, който до такава степен излиза от зоната ѝ на комфорт. „И слава богу, че го направи.“

— Вуйна Вортис веднъж каза, че първата атака срещу жена, която е обществена фигура, почти винаги е свързана с някаква сексуална клевета — каза накрая Екатерин.

Корделия сви рамене.

— Професорката е умна жена и отличен историк, но от моя гледна точка това са стари новини. И да е имало някаква клевета, била тя сексуална или друга, която да не е била използвана срещу двама ни с Арал, когато той беше регент, а и по-късно, когато стана министър-председател, то въображението ми не стига да си я представя. Ако и в половината клевети по наш адрес имаше зрънце истина, значи не ни е оставало време нито да спим, нито да се храним, какво остава да си вършим работата.