Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 142

— Това е… вярно — призна с неохота Майлс. — Бетанският ти произход беше неизчерпаем извор на вдъхновение за клеветниците. А татко винаги е бил мишена. Предполагам е смятал, че думите са за предпочитане пред гранатите.

„Не си падахме и по двата вида.“

— Научната ми подготовка за Бетанския астрономически корпус не беше най-подходяща за ворбарсултанската политическа сцена, признавам. Беше ми втълпено, че най-лошото нещо е да кажеш или повториш непроверена информация. Че животът на много хора зависи от прецизността ти. Затова онази клюкарница ми се струваше не просто жестока, а малоумна.

— Странно — каза Екатерин. — На бетанците им се носи славата, че са обсебени от секса, но когато отидеш на Бета, откриваш, че това изобщо не е вярно.

— Естествено, че не е вярно. Не им се налага да бъдат обсебени — каза Корделия.

Устните на Майлс се кривнаха нагоре, но каквото и възражение да му беше на езика, не го сподели на глас.

Корделия го погледна сериозно.

— Съжалявам, че е трябвало да търпиш онези клевети. Не че си се оплаквал особено през годините…

— Основно в училище ме тормозеха с тях. След като обидите на тема мутант спряха да ме вбесяват, момчетата пробваха с клюки за вас. Накрая ги научих да… престанат. На Иван му беше по-лесно, можеше просто да ги набие. Уви, не искаше да ги бие от мое име, освен онзи път, когато някакъв идиот пусна слуха, че леля Алис спи с теб, представи си. Тогава… се получи добре. В известен смисъл. — Придружи думите си със злорада усмивка.

— Алис отнесе доста критики, задето не се омъжи повторно — каза Корделия. — Но онзи слух, ако не друго, поне означаваше, че според хората имам добър вкус. Даже бях поласкана.

— Веднъж, вече не помня за какво конкретно бях разстроен по онова време, но веднъж дядо ми каза: „Ние сме Воркосиган. Ако слуховете не те обвиняват най-малкото в убийство или държавна измяна, значи не си струва да станеш от леглото заради тях.“ А после помисли малко и се поправи: „И за убийство не си струва.“ А после редактира и това: „А и държавната измяна не винаги си струва труда.“

Корделия се изкиска мрачно.

— Такъв си беше дъртият Пьотър. Все едно го чувам да го казва. Арал беше на същото мнение, между другото. Може би го е наследил от баща си. Единствената клевета, която наистина го вбесяваше, беше онова за Комарския касапин. Всички останали го отегчаваха.

— Но вбесяваха мен — тихо каза Оливър.

Майлс го погледна.

— Мда, озовали сте се право в центъра на клюкарницата по времето, когато баща ми беше министър-председател.

— И при това не ми беше позволено да набия клюкарите. — Замълча, свъсил вежди над някакъв неприятен спомен, после добави: — Което често се превръщаше в сериозно изпитание.