Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 137

— Подраних ли? — попита Оливър.

— Не, ние закъсняваме — отвърна Корделия. — Но пък екскурзията ни беше изключително полезна.

Риков откара колата към паркинга, а Фрида отвори вратите да ги посрещне.

— Още ли имам шест деца и съпруг? — попита я Екатерин и Фрида се усмихна.

— Така изглежда, милейди. Всички са в задния двор. На ваше място не бих им позволила да внесат онези кални камъни вътре.

— Никога не е излишно да направиш строева проверка на персонала… — Тя остави багажа си и всички отидоха в задния двор. — Хм. Май заварваме повече, отколкото оставихме.

Шестимата внуци на Корделия бяха окупирали целия двор и компания им правеше не само Фреди, а още няколко карийнбургски младежи, които се ровеха в купчини камънаци, разтрошени шисти и парчета кристална скала. Майлс седеше на тапициран стол с вид на надзирател и току даваше указания с бастунчето си. Фактът, че седеше, вместо да клечи с децата, можеше да означава само едно — че съветът на Екатерин да изведе всички деца извън града и да ги умори от тичане е подействал и на самия него, което беше добре.

— Кои са новите попълнения? — попита тя.

— Приятели на Фреди, като гледам — каза Корделия, разпознала участниците в горския пожар. Да, дори Бобче №3 беше тук, прокарваше лъча на фенерче по едно парче шиста и жумеше. — Но как точно са се озовали тук, не смея да гадая.

— Фьодор Хейнис ги нарича човешкото шестокрако — вметна Оливър. — Шест глави, дванайсет крака и се движат като едно тяло, макар че… сметката не излиза дори ако бяха две шестокраки. Но иначе метафората е добра.

— Може би ксенобиологията не е силната страна на генерала — каза Корделия. В същия миг Майлс ги видя, надигна се от стола и тръгна към тях с усмивка. Използваше бастунчето си и за друго освен като диригентска палка, което беше достатъчно красноречиво за опитното ѝ майчино око. Побърза да си напомни, че коментарите по въпроса не са добра идея. Майлс размени съпружеска целувка с Екатерин, при това изящно въпреки разликата в ръста им. Завист прободе Корделия. И тя би искала да целуне Оливър за добре заварил…

— Успешен ден? — обърна се Екатерин към Майлс.

— Великолепен — увери я той и добави към Корделия: — Онази учителка по геология, която ни препоръча, ни заведе на страхотно място. Децата с часове търчаха из клисурата да мъкнат камъни. Отначало Хелън и Алекс стояха настрана, но после Селиг и Симон — вместо да си строшат главите един на друг, каквито опити полагаха — откриха чистак нов фосилен вид, поне според думите на госпожица Хано. С което състезанието започна. Наложи се да проведа сериозни преговори, за да им взема ценния камък, но успяхме да го разменим срещу няколко лъскави розови кристала и така избегнахме кризата. Умеят да се пазарят като за двегодишни. Дали пък не са се метнали на Марк и Карийн?

— Някакви щети? — попита Екатерин.