Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 136

„Ето това — помисли си Джоул — е типичният сергиярски вариант на съдействие.“ Незнайно защо това го подсети за Корделия и той неволно се усмихна.

— Разбирам.

Гамелин килна глава.

— В тази връзка, напоследък получаваме много запитвания за езерото Серена, всичките от глупави по-глупави. Инверсия на въглероден диоксид, как ли не! Серена е твърде плитка за такова нещо.

— Да, знам.

— В такъв случай, ъъ, има ли някаква друга причина за интереса ви към онзи район? Нещо, за което следва да бъдем уведомени? Под секрет? Защото ако има проблем, решаването му несъмнено ще падне и на нашите плещи и макар общественият интерес да е част от задълженията ни като университет, ще ни е много по-лесно да работим в негова полза, ако бъдем предупредени навреме. — Гамелин се залюля на пети, сякаш вярваше, че така изглежда по-надежден и услужлив слушател.

— Интересът ми е изцяло личен.

— Хм. — Усмивка, която показваше, че не вярва на казаното, но се отнася с уважение към тайната на събеседника. — Е, всички си имаме задължения. — Погледна си отново часовника. — А моите ме настигат. Наистина трябва да тръгвам. Заповядайте пак, адмирал Джоул! Следващия път наистина ще ви разведа из факултета, обещавам!

И отпраши с бърза крачка.

Джоул поклати глава, хвана по-удобно чантата и тръгна към стълбите в края на коридора. Научното вълнение сред преподавателите в Карийнбургския университет, изглежда, граничеше с вманиачаване, но кой можеше да ги вини? Сети се за стари изрази като „дете в сладкарница“, но му се сториха недостатъчно силни. Дали и на стария кораб на Корделия от астрономическия корпус настроението е било толкова наелектризирано? Не би се учудил.

Докато минаваше покрай една полуотворена врата, чу сърцераздирателен женски писък:

— Какво си направил с червеите ми?

Джоул наби спирачки. Явно имаше дълбоко заложен рефлекс да реагира на женски писъци. Което не беше нещо лошо по принцип. Но в този конкретен случай навярно би могъл да пренебрегне инстинктите, като прибегне към по-висши мозъчни функции. Като здрав разум. Или малодушие може би. Любопитството изглеждаше най-силната карта в тестето, но Джоул потисна и него. Потиска го чак до края на коридора, където спря, обърна се и тръгна обратно.

Отвори вратата още малко и надникна. Мъж и жена стояха един до друг, надвесени над осветена лабораторна маса, и зяпаха някаква голяма табла. Мъжът се наведе да погледне по-отблизо каквото там гледаше.

— Ха! — каза бавно той. — Това е странно…

Жената, която вече не пищеше, присви очи и също се наведе.

— Хмм!…

Каквото и да се случваше тук, реши Джоул, нямаше той да остане в научната история като човека, който го е прекъснал. Отдалечи се с тихи стъпки.

Когато Корделия и Екатерин се прибраха от Гридград, в Карийнбург вече се спускаше сумрак. Риков тъкмо спираше наземната кола пред парадния вход на двореца, когато Корделия забеляза Оливър да се приближава. Гюрукът се вдигна и той любезно им помогна да слязат — на Корделия, за да си открадне многозначително ръкостискане, и на Екатерин, която бе натоварена с отломките от деня във вид на преносимо комтабло, куфарче и навити на рула архитектурни планове.