Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 135

— И завист, която има?

— О, не, не! — енергично отрече Гамелин. — Бих приел всякакви колеги с отворени обятия. — След миг добави не толкова разпалено: — Е, с изключение на сетаганданци може би. Освен ако не си носят свое оборудване. — Още една кратка пауза. — И не ни го оставят в наследство. Както са зарязали оборудването си след края на Окупацията. Тогава не бих имал нищо против.

— Искате ли да подхвърля някоя и друга дума в този смисъл? В консулството?

Този път Гамелин се изсмя злостно, после млъкна изведнъж.

— О, момент. Предвид че го казвате вие, това май не е шега.

— Наполовина, да речем — призна Джоул.

Гамелин поклати глава.

— Дойдох тук преди почти двайсет години, с идеята, че ще се занимавам с приложна наука. Давах си сметка, че никога няма да стана велик откривател или нещо такова, но поне се надявах да работя на терен. Знаете ли кога ми се удава възможност да се занимавам с наука? През уикендите. Евентуално. Този малък факултет описва, класифицира и каталогизира по около две хиляди нови вида годишно.

— Това… звучи впечатляващо — пробва Джоул.

— Мислите ли? При това темпо ще сме приключили с картографирането на местната флора и фауна след, ами, грубо казано, след пет хиляди години.

— Надявам се, че ще получите по-добро финансиране преди да са изтекли петте хиляди години — каза Джоул.

— Е, и аз на това се надявам. — Погледна настрани, сякаш към някакво далечно видение. — Стои и въпросът със сергиярската палеонтология. Как се е оформила настоящата флора и фауна, откъде идва? Ние буквално драскаме по повърхността, в най-добрия случай. Геолозите ни редовно изпадат в нервни кризи горките.

— Не подозирах, че сергиярските радиали фосилизират — каза Джоул. — Така де, може ли желе да се превърне във фосил?

Гамелин вдигна ръце и възкликна с нескрита болка в гласа:

— Кой знае? Ние определено не знаем! — Погледна си часовника. — С удоволствие бих ви развел из факултета, адмирале, но имам среща с едни студенти след малко. А вие за какво всъщност… а, да, езерото Серена.

— Да, напоследък често ходя там. Подводният живот е забележителен, има и някои много красиви екземпляри, но повечето видове не фигурират в наръчника, който ползвам.

— Ами да, нищо чудно. — Гамелин сякаш се отнесе нанякъде. — Всъщност може би ще мога да ви помогна. Елате.

Поведе го по коридора покрай две пълни с хора лаборатории. Зад третата врата, оказа се, имаше претъпкан килер с оборудване. Деканът хлътна вътре и след няколко минути се появи с голяма тежка на вид чанта.

— Ето, вземете! — каза той и я бутна в ръцете на Джоул, който го погледна с недоумение.

— Какво е това?

— Набор за събиране на проби. Там някъде има и видеонаръчник, трябва да има, с указания кое как се прави. Разработихме го миналата година за кръжока по биология на едно от столичните училища. Страхотни деца, между другото. Донесоха някои много интересни екземпляри. — Гамелин го погледна щастливо. — За следващото ви пътуване до езерото Серена.