Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 134

— Както казах, от известно време чета вашето списание за местната биология и някои статии ми се сториха много интересни. — Самият Гамелин беше сред авторите, при това умееше да пише достъпно, така че текстовете му да бъдат разбираеми дори за лаици, освен това беше главен редактор на списанието.

Лицето на учения грейна.

— Чудесно! Не предполагах, че списанието ни намира публика извън няколкото сходни научни институции на планетата, малкия кръг местни ентусиасти и шепа запалени ксенобиолози от Възлената връзка.

— Май ще е най-точно, ако определя себе си като заинтригуван любител — обясни Джоул. — Каквато е и вицекралицата, между другото.

— О, вицекралицата е много повече от това — увери го Гамелин. — За щастие. Тя наистина разбира какво се опитваме да правим във факултета. За разлика от някои предишни имперски администратори. — Намръщи се като от неприятен спомен. — Което не значи, че не е взискателна по някои въпроси, но поне изискванията ѝ не са нелепи.

— Твърди, че познанията ѝ, придобити в Бетанския астрономически корпус, са крайно остарели.

Гамелин размаха енергично ръце.

— Не, не, има страхотна научна основа. Колкото до детайлите, знанията на всички ни остаряват ежедневно, с всяко ново откритие. Представете си какво научават от нас студентите ни!

— И аз дойдох с молба за информация. Чудех се дали във факултета ви има някой, който работи върху биологичните видове в района на езерото Серена.

— В момента — не. Всички, които можем да отделим, заминаха за Гридград. Опитваме се да изпреварим строителите. Така де, не искаме да ни застигне нова чума като онази с червеите или нещо още по-лошо.

— Разбирам. — Дотук със смътния му план да открие експерт и да го разпита за последните открития по въпроса, който го интересуваше.

Някакъв мъж се появи на стълбите, видя Гамелин и тръгна към него, като размахваше ръце.

— Йонас! Джули пак ми сви генния скенер за проклетите си студенти! Накарай я да ми го върне, преди да са го повредили — отново!

Гамелин въздъхна.

— Ако ще ги учим как да не повреждат оборудването, трябва да им осигурим оборудване, с което да се учат. Знаеш това.

— Тогава ѝ дай твоя скенер!

— Да бе! — Гамелин посрещна храбро възмутения поглед на колегата си, после сякаш поомекна. — Но следобед можеш да използваш моя. Самият аз нямам шанс да стигна до него. Проклети срещи. Върни го, като приключиш.

— Ха. — Мъжът се врътна и подхвърли едно намусено „благодаря“ през рамо.

— И го пази от Джули! — извика след него Гамелин, на което колегата му отвърна със злостен смях, преди да свърне зад ъгъла.

— Войни за оборудване — въздъхна Гамелин и се обърна отново към Джоул. — Вие имате ли такива?

— И още как — призна с усмивка Джоул.

— Идната седмица ще е още по-зле, когато нахлуят ескобарците.

Джоул примигна.

— Това звучи повече по моята част. Странно, че никой не ме е уведомил.

Гамелин го зяпна неразбиращо за миг, после се разсмя.

— О! Не такова нахлуване. Университетът на Нуово Валенсия всяка година изпраща група докторанти за обмяна на опит. Което само по себе си би било чудесно, само че в желанието си да спестят от таксите за багаж те разчитат ние да им осигурим нужното оборудване. А това създава условия за надпревара, която няма нищо общо с науката.