Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 133

Биологическият факултет, понеже участваше в обучението на бъдещи медтехници — а скоро, по план, и на истински лекари, — се ползваше с цял коридор на втория етаж на един от по-новите блокове. Джоул спря някакъв мъж по риза, панталони и сандали, който бързаше нанякъде, понесъл нещо като четка за чистене на канали.

— Извинете, бихте ли ми казали къде да намеря… ъъ… — Човекът не беше чистач, осъзна Джоул, познал със закъснение мъжа от снимките към няколко статии в списанията, които преглеждаше от известно време. — Доктор Гамелин, ако не греша?

Мъжът спря.

— Да, аз съм Гамелин. — Примижа смутено насреща му, сякаш бе сигурен, че познава Джоул, но не се сеща откъде. Ако Джоул беше с униформа, а не с цивилни дрехи, сигурно лесно щеше да се сети. — По какъв въпрос? — Примижа още по-усърдно. — Родител? Студент?… Документи се приемат в съседната сграда. — Говореше с бараярски акцент, имаше нещо от Южния континент в гласа му.

— Нито едното, нито другото, засега. — Или никога? Още един поток от мисли, който да се присъедини към бурното море в главата му. — Оливър Джоул. Адмирал от сергиярския флот.

— А. — Гамелин изправи гръб, вероятно по някаква атавистична причина — едва ли бе служил във въоръжените сили, — и се здрависа с Джоул като равен с равен, но и нащрек, както биха се здрависали двама свещеници от различни вероизповедания. — Какво може да направи биологическият факултет за сергиярския флот? Вицекралицата ли ви изпраща?

— Не, днес съм тук по своя воля, макар че… в известен смисъл вицекралицата е непряко отговорна за посещението ми. От известно време насам чета…

Прекъсна го внезапната поява на енергична загоряла от слънцето жена на средна възраст по къси панталонки и сандали.

— Намерил си я! Мерси! — Грабна безцеремонно четката от ръката на Гамелин. — Къде беше?

— В дисекционната лаборатория.

— Ха. Трябваше и сама да се сетя.

Гамелин се обърна към Джоул.

— Адмирале, позволете да ви представя нашия експерт по билатералите доктор Добрини.

Жената измери Джоул с поглед отгоре до долу с вдигащи се вежди и разширяваща се усмивка, после кимна.

— Вие сте изключително билатерален, нали? Толкова се радвам! Трябва да вървя. — Сандалите ѝ зашляпаха в галоп по коридора и свърнаха към една врата. Жената я отвори със замах и извика през рамо: — Добре дошъл в Уни! Не влизайте! — И затръшна вратата след себе си.

Не без известно усилие Джоул върна вниманието си към декана на факултета.