Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 128

Гем Сорен свъси вежди в опит да декодира казаното. Кая въздъхна и преведе:

— Това означава „не“, Микос.

Всъщност думите на Джоул означаваха „само през трупа ми“ и Воринис го знаеше отлично — беше умна и съобразителна, иначе нямаше да я изпратят при него.

Кратка тишина се възцари на масата, докато всеки от тримата събеседници следваше собствения си поток от мисли.

— Да започнем с нещо по-малко — каза Кая. — Това е добра идея. Ами ако… ами ако започнем с някакъв временен, опростен демонстрационен модел? Колкото да покажем принципа на действие.

— Градината на възприятията сама по себе си е опростен модел — възрази гем Сорен. — Не виждам как може да се опрости още, без да загуби функцията си.

— Да, но аз си мислех за… наближава едно събитие, което ще събере хора от базата, от града и от всички консулства, при това на голямо място, квадратни километри буквално. Пикникът за рождения ден на адмирала. Ще бъде извън града, вече подготвят терена. Би могъл да вмъкнеш своята градина като… като павилион, да речем, и всички ще могат да я видят. Нещо като реклама на истинската изложба. Това ще провокира интерес и ще ти е по-лесно да осигуриш място в града за постоянната експозиция.

— Ще трябва да се разберете с офицерската комисия, която отговаря за организирането на пикника — каза Джоул, като едновременно с това си мислеше: „Чакай, и консулствата ли ще идват?“ Категорично бе отказал да участва в планирането на тържество, което не желаеше… но може би беше трябвало да държи нещата под око?…

— Да. И аз съм в комисията — каза Кая. — Тя такова… поразраснала се е малко, докато ние бяхме в орбита. Много хора от града проявяват желание да помогнат, включително и част от галактиците, а понеже вицекралицата ще идва, няма как да поканиш едно консулство, без да поканиш и останалите. Местни бизнесмени предложиха да помогнат с продоволствието, така че се наложи да поканим и тях.

— Градската гвардия уведомена ли е за това… разрастване?

— Разбира се, сър. Двама от техните хора също се включиха в комисията.

Джоул се поколеба.

— Нека позная… Това е дало повод да поканите цялата градска гвардия на събитието?

— Ами, да, нещо такова. Решихме, че ще е добра идея.

„Може би, а може би не.“ Гвардейци в извънработно време не беше същото като редовни гвардейски патрули. А редовните гвардейски патрули в Карийнбург редовно имаха интересни сблъсъци с отпускари от базата.

Генерал Хейнис, спомни си Джоул и се навъси, бе предложил пикникът да се състои в базата, за да държи нещата под контрол. Именно Джоул бе родил гениалната идея да го изнесат в пущинака, уж по основателни причини. Мда.

— Вицекралицата — хвана се за сламка Джоул. — Щом тя ще идва, изложбата трябва да се съгласува с охраната ѝ от ИмпСи. Предварително. И с демонстрация.