Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 127
Лоис Макмастър Бюджолд
— Но така няма да стигнем до широката общественост, а точно това е целта на програмата, да образова — сериозно отвърна гем Сорен. — Никой не стъпва в консулството, освен по работа. Малцината, които идват там, вече са
— Да, но какво, по дяволите, е… о, хайде да… — Джоул посочи с палец над рамото си към кафенето. — Да идем да седнем за малко.
Вероятно приели това като малка победа, нещо като драскотина по въображаемата броня на Джоул, а не като хрумване, породено от уморени крака, Кая и гем Сорен грейнаха. Последваха го до кафенето. Минаха още няколко минути, докато си вземат кафе и намерят маса за трима. Обедната навалица оредяваше, но заведението пак си оставаше пълно, макар и не претъпкано. Когато най-сетне се настаниха, Джоул продължи:
— Та какво точно е градината на възприятията, гем Сорен?
Културният аташе изправи гръб. Сигурно се вълнуваше от мисълта, че поне един бараярец проявява интерес към културата.
— Съвсем просто е, наистина. И лесно осъществимо. Има такива във всеки детски музей на изкуствата, във всяка артистична школа, дори в частни домове, изобщо навсякъде, където хората проявяват интерес към образованието на подрастващите. Програма за обучение, ако щете. Добре обмислена изложба предлага грижливо подбрана серия от предизвикателства с нарастваща трудност, насочени към всяко от петте сетива с цел да се усили възприятието на наблюдаващия. Накрая учениците се изправят пред произведение на изкуството, което предлага комбинация от качества, насочени към едно сетиво, а след това пред друго, по-сложно, което ангажира няколко.
Кая вметна:
— Както аз го разбирам, прилича на дегустация — пробваш няколко различни вина, а след това ти дават балансирани комбинации и ти се опитваш да отгатнеш какви са съставките им. Само дето не е с вино.
Гем Сорен кимна.
— Вкусове, гледки, звуци, осезание и миризми.
— Колкото по-сложни комбинации успее да разгадае човек, толкова по… толкова повече точки получава или нещо такова — каза Кая. Гем Сорен сякаш не хареса особено тази спортна метафора, но според Джоул Кая беше уцелила право в десетката.
— Вашата база — предпазливо вметна гем Сорен — е много голяма и много хора ходят там…
„Да бе! — помисли си Джоул — Разбира се, хайде да нахраним колкото се може повече сергиярски войници с неизвестна сетаганданска биохимия!“ И каквото там друго успеят да пробутат заедно с аудио-визуалната част. Е, да, Джоул трудно можеше да си представи донякъде безхитростния гем Сорен като агент-провокатор, но това още не значеше, че действията му не са вдъхновени от нечий по-изобретателен ум. От друга страна, не беше изключено младежът просто да си върши работата, при това без особено съдействие от своето консулство, ако можеше да се вярва на думите му. Или, още по-вероятно, просто се опитваше да впечатли момичето.
— Хм, според мен базата би усложнила ненужно задачата ви, а културното обучение трябва да започне от мястото на най-малко съпротивление — отвърна Джоул дипломатично. — Съветвам ви да натрупате известен опит с цивилна публика, преди да се пробвате с нашия персонал. Наблюдавайте, научете повече, променете каквото е необходимо и тогава преминете на следващия етап.
