Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 126

„Ако искаш простичък живот, адмирал Оливър, значи правиш жертвоприношение на грешните богове.“

Отклони се за кратък обяд в центъра на Карийнбург, преди да се върне в базата. Докато вървеше по главната улица, с изненада видя Кая Воринис да слиза по стълбите пред общината. И на нея се полагаше отпуск след дългия престой в орбита, което обясняваше цивилните ѝ дрехи — комарски панталони, сандали и потниче. Жестикулираше енергично и разговаряше с висок мъж, в когото Джоул с известно закъснение разпозна сетаганданския културен аташе Микос гем Сорен. Гем Сорен също беше облечен небрежно с панталон, риза и сандали, по лицето му не просто липсваше боя, а дори и гемската му кланова ваденка я нямаше. Голяма стъпка за един сетаганданец. Без украсата симетричното му лице изглеждаше по-младо.

Двамата поеха по тротоара, Кая вдигна глава и видя Джоул. Лицето ѝ се изопна, но не с естествената дистанцирана любезност на подчинен, който среща шефа си извън службата, а с онова притеснително изражение, което обикновено е придружено с възклицанието „Аха!“. Фрасна с юмрук гем Сорен по ръката и започна да жестикулира още по-оживено по посока на Джоул, заговори бързо, а когато двамата наближиха, Джоул чу края на някаква реплика:

— Ами, питай го! Един отказ не е равен на поражение!

— Да, ама онова беше четвъртият… — Гем Сорен не довърши и вместо това каза: — Добър ден, адмирал Джоул. Как сте, добре, надявам се.

— Да, благодаря — отвърна Джоул и кимна. — Здравей, Кая.

— Здравейте, сър.

Гем Сорен млъкна смутено. Кая го сръга още веднъж и когато това не даде резултат, продължи:

— Микос има интересна идея за проект. Нещо като програма за културен обмен. Нарича го сетаганданска градина на възприятията.

— Може и да не е истинска градина — побърза да обясни гем Сорен. — Всяко обществено място би било подходящо за изложбата.

— И точно в това е проблемът — продължи Кая. — Не може да намери такова. Вече опитахме в библиотеката, в централните офиси на две големи компании, в общината, но никой не иска да му отдели време. И по-важното — място.

— Предупредиха ме, че ще срещна трудности — каза гем Сорен. — Макар че не разбирам как една обикновена градина на възприятията може да провокира бараярската историческа чувствителност. Как да се боря с културното невежество, ако културните предразсъдъци ми отказват достъп толкова категорично?

— Може би не става въпрос за, ъъ, за предразсъдъци — каза Джоул. — Градските пространства в Карийнбург не достигат покрай имигрантите, които пристигат ежедневно и търсят не само жилищно настаняване, а и офис помещения. Защо просто не направите тази… изложба или каквото е там в сетаганданското консулство?