Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 130

— Здравей, Оливър — започна топло той, при което Джоул си отдъхна с облекчение и се облегна назад да изслуша своя началник. — Реших, че е редно да те уведомя предварително, но и поверително, затова изпращам съобщението с гриф „лично“. При мен скоро ще се оваканти позиция, която е точно в твоята категория. Както знаеш, втората ми двайсетлетка на служба приключи преди няколко години, но по настояване на… — той махна с ръка, — на някои хора останах на кормилото и след това. Нека отбележа, че съпругата ми не беше в групата на настояващите. Мисли си, че ме иска подръка с шестнайсет часа повече дневно, което е окуражаващо от една страна, но от друга вероятно се дължи на факта, че скоро не ѝ се е случвало да се радва толкова дълго на моята компания. — Усмивката му се изкриви при тази шега или констатация по-скоро. — С други думи, скоро смятам да се уволня, ако Бог и Грегор ми дадат благословията си. Което ме задължава да се огледам за заместник. Последните три години показаха извън всяко съмнение — дори на онези, които имаха съмнения, — че успешната ти кариера е резултат от способностите ти, а не се дължи на нечие влияние, макар да съм убеден, че Арал ти липсва много като приятел. А Бог е свидетел, че всеки, който е работил толкова дълго с него, знае как се оцелява в среда на високо напрежение и високи политически залози. Качество, което е задължително за шефа на Операции. Имам и други кандидати с необходимите военни умения, но нито един от тях не притежава твоя вътрешен усет за механизмите на столицата. Имам и няколко, които като теб познават интимно въпросните механизми, но всички те, уви, са вори. — Десплейнс махна отново с ръка, в знак че няма нужда да обяснява политическата тежест на този коментар.

Джоул се запита с неудобство дали Десплейнс си дава сметка колко неактуални са познанията му за Ворбар Султана. Нямаше значение; Десплейнс продължи нататък, така че Джоул се приведе напред да го чуе.

— Нека добавя, че ако се бях гътнал неочаквано по някое време през последните две години, това щеше да е заповед, а не предложение. Така или иначе, моля те да се свържеш с мен при първа възможност. Е, имаш малко време да си помислиш, разбира се, ако ти трябва време. Поздрави вицекралицата от мен. Трябва да кажа, че племенникът ѝ Иван доста ми липсва, като си говорим за ползата от ворски познавачи на столичния живот, но пък чувам, че той се справя добре на новата си работа. Десплейнс край — каза той и записът свърши.

Джоул се намръщи и изпъшка.

На жаргона на Операции „малко време“ би могло да означава дни, но по-скоро намекваше за часове. Със сигурност не седмици. Десплейнс не държеше на незабавен отговор, но любезността изискваше Джоул да не се бави прекалено с размишленията.