Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 125

— Защото все още вярваме в добрия и лошия късмет, предполагам. — Корделия сви рамене. — Напомнете ми някой път да ви обясня за символизма, проектирането и изместването.

— Което е доста по-лесно, отколкото да обясниш страха, загубата, смъртта и скръбта — прошепна в ухото ѝ Джоул.

— Мислиш ли? — прошепна в отговор тя. — Защо според теб хората са измислили тези психологически врели-некипели? Да добавим към лекцията и дистанцирането?

Ако питаха Джоул, да се консултираш по въпросите на безопасността с бивш командир от Бетанския астрономически корпус беше като да търсиш хляб в железария, но след кратко колебание Екатерин позволи на Корделия да успокои майчините ѝ страхове. Майлс беше с две ръце за предложението и това явно се отрази благоприятно на отношението му към Джоул — вече го гледаше почти благосклонно.

След като достави непълнолетната труженичка и отправи предложението си, Джоул се сбогува с всички и тръгна да си ходи, умърлушен, задето така и не бе могъл да размени две думи насаме с Корделия. Тя обаче го последва в коридора и стисна силно ръката му — повече от това не можеха да си позволят в момента.

— Още шест деца, Корделия? — подразни я той и хвърли поглед към вратата. — Сигурна ли си?

— Не всичките наведнъж — поправи го тя. — А и бих могла да спра по всяко време. На теория.

Той изсумтя, после каза вече сериозно:

— Успя ли да говориш пак с Майлс?

— Не. На закуска беше пълна лудница. А и трябва да знам ти какво искаш. Не мога да… — Май и тя не знаеше как трябва да свърши това изречение. — Мислех, че като доведа Майлс в репродуктивния център, ще му стане по-лесно да преглътне цялата тази история, само че той не преглъща, а държи всичко в бузите си. Като хамстер.

Джоул се отплесна за миг по тази красива картинка, но бързо дойде на себе си.

— Снощи стигнах до някои решения — каза ѝ той. След като се бе въртял буден в леглото с часове. — Докато и ако моят дял в този проект се осъществи и започне да диша самостоятелно, не виждам защо да казваме на Майлс каквото и да било. Дотогава може да минат години. Десетилетия. А дори и след това версията със закупените донорски яйцеклетки ще свърши работа. — Като си помислиш, този аргумент беше неин. Но по онова време Майлс и неговото семейство още не бяха почукали на вратата им.

— Хмм.

— Или бихме могли да се спрем на една съвършено вярна полуистина. Да кажем, че си ми дарила яйцеклетките, без да споменаваме, че са били безядрени. Така момчетата пак ще са негови братя, нали? Ще е същото. — Е… не съвсем същото.

— Нека помисля. — Изражението ѝ не обещаваше нищо добро, но Джоул не беше сигурен кой аспект от предложението му най не ѝ харесва.

— Не бързаме за никъде — даде на задна той.

— Да, така е, предполагам.

Появиха се двама медтехници, а бодигардът на вицекралицата надникна иззад ъгъла, което сложи край на разговора им и двамата се разделиха неохотно.

Джоул вървеше пеша към двореца, където беше оставил наземната си кола, и се чудеше как личният му живот се е усложнил толкова много за толкова кратко време. Но пък членовете на семейство Воркосиган имаха този ефект върху хората. Бутаха те от скали и очакваха от теб да усвоиш летенето по пътя надолу. И все пак, ако някоя фея — не добра фея, нито лоша фея, а просто фея — се появи внезапно сред писъците ти и предложи да развали всичко това, да превърти живота ти назад към първото квадратче, ти ще ѝ откажеш. Доста тревожно прозрение, като си помислиш…