Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 124

Джоул поведе разговора към планираната маслинова клонка:

— Сигурно ще ви е интересно да научите, графе, че старият „Принц Серж“ скоро ще пресече космическото пространство на Сергияр на път към последната си спирка. Пенсионират го.

Очите на Майлс се разшириха.

— Сериозно!? — А след миг: — Вече?

— Същото си помислих и аз, но това е положението. Сред подчинените ми има новоизлюпени офицерчета, които са по-млади от този кораб. Мисля да се кача за кратко на борда му, докато минава транзитно покрай нас. Защото… — От сантименталност? Заради историческата стойност на кораба? Като част от траура си? Избяга от изречението с вдигане на рамене. — Може би ще ви е приятно да дойдете с мен? Вие, както и онази част от семейството, която реши да ви прави компания. — Без прощъпалчетата, да не дава бог.

Екатерин се бе приближила междувременно, следвана от Фреди и близнаците; Лизи притича след тях. Дори Корделия откъсна поглед от монитора.

— Виж, това е страхотна идея — каза тя. — История и фамилна история с един удар.

— Аз не съм история — измърмори Майлс. — Или съм?

Джоул обхвана с поглед дечурлигата и стигна до неизбежния извод: „Вече си.“

— А вие какво ще кажете, деца? — попита Майлс. — Искате ли да видите стария боен кораб на дядо си?

— Леле, яко! — каза Хелън.

— Супер! — изписка Лизи едновременно с нея.

Алекс все така изглеждаше нащрек.

Фреди вдиша шумно и прошепна:

— Да идем горе?… — Назначението ѝ като бавачка рязко бе придобило неочакван блясък.

Таура не гласува, зарязала дамата в полза на лудешко въртене около оста си.

— Екатерин?… — сети се със закъснение Майлс да поиска одобрение.

Екатерин погледна свекърва си.

— Ти какво мислиш? Дали ще е безопасно?

— Ами да — кимна вицекралицата. — И аз ще се радвам да дойда. Не съм виждала този стар кораб, откакто счупих бутилка шампанско в корпуса му за официалното откриване. Няколко месеца след като се върна от войната при Центъра Хеген, забележете, и след като приключиха с ремонта. Дива история беше онова откриване. Бутилката беше от специално захарно стъкло, каквото използват за каскадите във филмите, и трябваше да ме затворят в силов мехур, за да уловят парченцата. Абсолютно безсмислено и откачено. Съвсем по бараярски.

— Тази традиция съвсем не е само бараярска — възрази Джоул. — И други орбитални корабостроителници правят същото. — След малко попита с любопитство: — Вие какво правите на Бета?

— Разплискваме вода по корпуса. Когато си във вакуум, се получава доста по-вълнуващо, отколкото звучи. — Устните ѝ трепнаха и тя сведе поглед към децата. — Всичко това се корени в суеверията на Старата Земя. Идеята била да се направи жертвоприношение, с което да се умилостивят опасните богове на съдбата и морето. Нещо като подкуп. Един вид, вземи туй вино, но пощади кораба ми. И живота ни.

Алекс смръщи вежди.

— Но… староземяните не са имали космически богове по онова време, нали? Така че защо го правим сега?