Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 109

Корделия се бе почувствала виновна, когато разбра, че липсата на други летовници в Хижата на Пени по време на техния престой там не е било случайност, а дело на Джоул от съображения за сигурност. Аргументът му, че Пени не е понесъл финансова загуба, защото му е било платено за всички легла, без да се налага двамата със съпругата му да обслужват толкова много гости, не я бе утешил особено.

— Няма да мога да остана до късно. На следващата сутрин отлитам за станцията.

Тя кимна, отбеляза въпросната вечер в календара си като заета и добави бележка към кухненския персонал. Бързият преглед на утрешния график никак не утеши Джоул, не го мотивира и изобщо не му помогна да се откъсне от Корделия, но с цената на героични усилия, които едва ли биха му спечелили особено съчувствие, дори ако имаше на кого да се оплаче, той се предаде на карийнбургската нощ.

Оливър беше заминал за орбиталната си инспекция преди няма и половин седмица, а Корделия вече се чувстваше отегчена до смърт. Отегчена и неспокойна. Потропваше по черното стъкло на бюрото си в кабинета и зяпаше дъждовната нощ в задната градина. Разноцветните лампички сред растенията и покрай алеите бяха като странни жизнерадостни акценти в мрачната нощ.

Не беше като да нямаше купища работа. Отхвърлила бе най-горния пласт спешни задължения за деня, но отдолу винаги имаше втори пласт, по-труден. И трети под него. Най-добрият начин да се измъкнеш от работа е като се затрупаш с още работа. Замисли се над този парадокс и накрая си призна, че бяга от конкретна задача. Една задача, но с много подточки, уви. „Да му се не види“, както би казала сладката ѝ снахичка. Мислеше върху това от месеци, от години. В известен смисъл дори от десетилетия. Нямаше причина да се плаши точно сега, когато планът ѝ най-сетне беше на път да даде плод.

Извика кодирано-теснолъчевата записваща програма, настани се удобно на стола си, изправи рамене и нагласи уверена усмивка на лицето си.

— Здравей, Грегор. Не е спешно; обаждам се по личния ти канал, защото се касае за нещо лично, а и за да стигне съобщението до теб по най-бързия начин. — Защото следващото съобщение щеше да потегли към Майлс, а в случай че синът ѝ и доведеният ѝ син си сравняха бележките, което далеч не беше изключено, Корделия не искаше Грегор да е в неведение. — Първо, редно е да знаеш, че планирам най-късно след година да си подам оставката като вицекралица на Сергияр. Може и по-рано. Така че ще е добре да си отваряш очите за подходящ заместник. Или за десетина такива, защото бройката на желаещите да поемат поста ще е подмножество на най-способните и подходящите за него. — Спря записа на пауза, докато състави наум собствен списък с най-важните качества, които трябваше да притежава човекът, наследяващ отговорността за нейната планета. Човек, който няма да съсипе всички проекти, които тя е стартирала и подготвила — всички те бяха в процес на развитие, но на Сергияр нищо не беше завършено. В същото време смяната на управлението не включваше ли и точно такива неща като смяна на посоката? Като се започне с онази първа смяна на управлението отпреди почти три десетилетия, когато Арал се беше отказал от регентството, предавайки империята в ръцете на Грегор, и която бе протекла сравнително гладко, ако не се броят няколко дребни проблема на прехода. За които тя се стараеше да не си спомня, нито да се сърди на Грегор, майчински или в друго свое качество. Онзи проточил се кошмар покрай грозния заговор на Вордрозда и Хесман беше приключил успешно все пак. Да не споменаваме за почти катастрофалните събития около Центъра Хеген… За Грегор тези неща сигурно изглеждаха много по-назад в миналото, отколкото за нея.