Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 108

Корделия въздъхна.

— Съжалявам, че бюлетините ми бяха толкова лаконични по онова време. Във Ворбар Султана цареше хаос, Майлс беше изчезнал и мнозина го смятаха за мъртъв, Марк се появи неочаквано, а и тревогите покрай инфаркта на Арал… Е, не беше чак като Войната за претендентството, но близо.

Прегръдката му стана по-крепка.

— От моя гледна точка, бюлетините ти бяха като глътка вода в пустиня. Гледах ги постоянно. Ту търсех скрита информация между редовете, ту се опитвах да не чета между редовете… Помня последния, след като му трансплантираха сърцето — ти изглеждаше изтощена до смърт, но иначе лицето ти грееше. — Усмихна се. — А следващият бюлетин беше от Арал, после… после всичко се оправи. — „Оправи се временно поне.“ Ала онзи неочакван допир до смъртта, загубата и чувството за безпомощност бяха основната причина Джоул да насочи при първа възможност кариерата си към Сергияр.

Корделия бе знаела какво иска да чуе той, знаела бе какво има нужда да чуе… първото ѝ частно теснолъчево съобщение бе потеглило към „Нова Атина“ само ден след нещастието, преди още да е затваряла очи дори за кратък сън, поне ако се съдеше по вида ѝ. И преди това Корделия му бе давала знаци, къде директни, къде завоалирани, че го приема, но именно онова съобщение и другите, които го последваха, най-после го бяха убедили, че тя не мисли за него като за поредния каприз на съпруга си, когото да толерира по своя бетански начин, а като за равностоен партньор, достоен за уважението и обичта ѝ. Открай време беше малко влюбен в нея, но пък кой ли мъж от обкръжението на Арал не беше? Не че след онзи преломен момент любовта му се беше засилила, не. Ала заедно с онези съобщения Джоул бе получил почти недоловимото усещане за дълбоко и безапелационно доверие, което промени позицията му в техния прекрасен триъгълник, когато всички се събраха отново. А оттам последва… ами, остатъкът от живота му.

„Когато бях сам и уплашен, ти ме утеши.“ Повдигна лицето ѝ към себе си и я целуна с благодарност за това, пък макар и с петнайсет години закъснение. Тя сякаш се учуди, но Джоул не се опита да обясни.

Вече се обличаше, когато отново заговориха за уикенда и ваканционните си планове. Корделия се претърколи, взе комуникатора си от нощното шкафче, отвори календара и намръщи чело.

— О, от това се страхувах. Имам две следобедни срещи, и двете планирани отдавна, което значи, че за разходка извън града и дума не може да става. Ще трябва да кажа на Айви за в бъдеще да охранява по-добре уикендите ми.

Джоул седна до нея със своя комуникатор да сравнят календарите си. Резултатът беше обезкуражаващ.

— Вечеря и съвещание на тази дата, тук? — предложи накрая Корделия и посочи. — Всъщност защо наистина да не вечеряме в двореца? В градината на Екатерин, би било много приятно. Стига да се покрием и никой да не знае къде сме. Така и други ще могат да се възползват от гостоприемството на Пени.