Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 110

Поклати глава, извади списъка, който бе нахвърлила по-рано, и плъзна поглед по точките и подточките — слава богу, в последно време престрелките се извършваха с точки и тирета, а не с куршуми — и задраска половината. След това задраска още няколко, докато не сведе списъка до трите си най-важни приоритета. Така де, имаше време да обсъждат детайлите. Включи записа и изложи редактирания си списък с лаконичната ефикасност на човек, който цял живот докладва. После натисна отново паузата. Поднови записа.

— С което стигаме до причината за оставката ми. Нямам здравословни проблеми, между другото — побърза да добави, в случай че императорът би стигнал до този погрешен извод, докато слуша съобщението ѝ. Нямаше смисъл да го тревожи излишно. Имаше само бегъл спомен за съобщението си отпреди три години, когато го бе уведомила за смъртта на Арал. Сигурно би могла да го отвори в комтаблото, за да си опресни паметта. Ако трябваше да избира между това и да си пъхне ръката в лагерен огън, би избрала пламъците, благодаря. „Съсредоточи се, жено.“ — Просто реших, че е време да осъществя едно отколешно и дълго отлагано свое желание.

Почти със същите думи, с които го бе обяснила на Оливър, тя разказа за замразените гамети, за правния им статут, как ги е донесла на Сергияр и за технологичното зачеване на Аурелия и нейните все още замразени сестри, пет на брой. Аурелия вече беше на шест седмици — Корделия се бе отбила в репродуктивния център снощи за поредната си визита, — което означаваше, че е пресрочила с две седмици датата, на която по план трябваше да съобщи радостната новина. В исторически план тази новина се оповестявала чак на третия месец след зачеването, дори в началото на четвъртия. Вероятно от предпазливост, защото помятанията често убивали ранните надежди, а и защото в онези средновековни времена, преди появата на надеждни тестове за бременност, първите осезаеми движения на плода били окончателното доказателство, че наистина се е зародил нов живот. Корделия още помнеше онова едва доловимо пърхане ниско в корема си, докато беше бременна с Майлс, преди… небеса, преди четиридесет и четири години. Кой да подозира, че от онова едва доловимо пърхане ще се роди такова хиперактивно малко чудовище? Усмихна се, после отново спря записа на пауза. Трябваше да реши как да включи потенциалните синове на Оливър в този доклад. Момчета, които технически щяха да са братя на Майлс.