Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 107

— Само своя мъж.

Той се ухили в косата ѝ и я целуна по главата.

— На Серена този уикенд?

Корделия сви устни колебливо.

— Получих информация, която ме навежда на мисълта, че ще е добре да разнообразим модела. Честата ни поява на езерото явно е породила сериозно количество спекулации от неочаквано естество. Очевидно никой под трийсет не вярва, че някой над петдесет може да прави секс, така че обясненията, макар и изобретателни сами по себе си, внушават странни идеи на хората.

Той отвърна с едно разочаровано „мм“. Фактът, че изобщо имат модел, му се бе струвал толкова приятна промяна. Би могъл да следва и повтаря въпросния модел много дълго, преди да му омръзне. Месеци. Години дори. Регулярен график, който да съобразява единствено с Корделия. И все пак…

— И без това ще се наложи да го променим. Следващата седмица съм в орбита.

Една напълно рутинна инспекция на скоковите станции, охраняващи двата задънени възлени прохода. Вълнуващи в началото, тези инспекции бързо му бяха омръзнали, но не бяха и наполовина толкова скучни, колкото работата на хората, които отиваше да инспектира. Краткотрайното и недотам искрено вълнение от появата на секторния командир беше кажи-речи единственото разнообразие, на което се радваха мъжете и жените, охраняващи възлените фортове, и макар скуката да беше нещо хубаво, когато работиш на космическа станция — предвид алтернативите, — бойният дух и настроението на хората също не бяха за подценяване. И по някой действителен проблем от време на време, много рядко, колкото никой да не умре от скука. Инспекциите имаха своя смисъл, при това в повече от едно отношение, и мисълта, че трябва да им отдели от времето си, за пръв път изпълваше Джоул с толкова силно негодувание.

Беше ред на Корделия да изхъмка разочаровано.

— Ох, съвсем бях забравила за това. — Обърна се на другия си хълбок и Джоул легна послушно по гръб, така че Корделия да облегне глава на рамото му и да преметне собственически ръка през гърдите му. — Е, винаги можем да прибегнем до вид-секс, предполагам. Макар че не виждам как ще сработи при няколкочасовото закъснение на връзката.

Джоул се разсмя.

— Няма как. Не че бих се отказал от гледката.

— Ти, ИмпСи и всеки теснолъчев радист с достатъчно високо ниво на достъп, за да отвори връзката…

— Точно за това си мислех и аз. Не искам да деля. — Притисна я към себе си. — Ако не друго, поне… ако ти се случи нещо, докато съм горе, този път поне ще мога да се върна, следвайки собствените си заповеди.

Тя вдигна вежди.

— Мм?

— Сетих се за кашата при втория си търговски ескорт. — Бяха го повишили до помощник-капитан на „Нова Атина“. Корабът беше нов по онова време и Джоул се радваше на повишението си. — Подминавахме Земята на път към последния скок по маршрута си, когато получихме вест за инфаркта на министър-председателя. Бях напълно безсилен. Нямаше и с кого да поговоря. Е, политически клюки и спекулации имаше в изобилие, а и всички знаеха, че съм бил в екипа му, затова постоянно ме разпитваха. Тези въпроси бяха последната капка, истински тормоз, макар неколцина от колегите ми офицери да знаеха, че Арал не е бил просто мой началник, а и приятел. Нямах основание да поискам отпуск, нямаше начин да се прибера у дома предсрочно… Бях на крачка да дезертирам.