Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 106

— За бога, Серена е прекалено плитка за такова нещо!

— Искате ли да напиша официално изявление в този смисъл?

— Как не. Любителите на конспирации ще пощуреят и слухът ще се раздуха допълнително. Нека умните глави от университета се заемат с това. Не че очаквам да постигнат голям успех. — Единственият университет на Сергияр беше… е, не беше чак толкова примитивен като Колиба №1, но полагаше искрени усилия да предложи добро образование с миниатюрен бюджет. Корделия им съдействаше според силите си. — Пазим мълчание по въпроса, това е.

Блейз, с вид на сритано кученце, заряза мисленото съставяне на пресбюлетин.

— Тогава за какво бяха онези инспекции? Или е тайна?

— Никаква тайна не е. Адмирал Джоул бе така любезен да… ме изведе с лодката си. Преди обичахме да си правим такива разходки с Арал. Защото от време на време е полезно да се откъснеш от работата и да излезеш на чист въздух. Дава ми сили да се върна за поредната работна седмица тук… — махна, обхващайки с жест вицекралския офис не само като сграда, а като институция, — вместо да полудея като император Юри. Приемете го като… като ветроходна терапия или нещо такова. — „Бяхме на среща, мамка му!“ Не знаеше дали е ядосана, или облекчена, че слуховете не включват и това обяснение.

Айви я стрелна с любопитен поглед, но времето им беше свършило и идеше ред на водната битка. Де да беше битка с истинска вода, помисли си Корделия, а не престрелка с думи. Поредната престрелка с думи.

9.

Вечерята на ресторантската тераса и последвалото я конфиденциално съвещание във вицекралския дворец бяха минали толкова добре миналата седмица, че решиха да ги повторят и тази, в делничен ден. „Проработи и този път“ — мислеше си Джоул, докато изплуваше лениво от любовния шемет. Топлата Корделия се гушеше в прегръдките му. Вдигна глава и видя, че очите ѝ са полуотворени, сребристосиви в нощния сумрак, будни, но сънени, като на човек, който е готов да лежи с часове в леглото. Примижа покрай косата ѝ, която го гъделичкаше по носа, погледна часовника на нощното шкафче и изсумтя с негодувание.

— Мм? — попита тя, все така без да помръдва.

— Трябва да ставам. Не ми се става.

— Ми недей — каза тя и се сгуши още по-решително в него.

— Мм… — Той въздъхна издълбоко. Мислеше за празното легло в апартамента си, толкова малък и студен напоследък. — Трябва.

— Ето още едно предимство на откритата връзка. Ще оставаш през цялата нощ. Ще се наспиваш по-добре. Ще си по-свеж на сутринта и по-работоспособен.

— Изкусителка такава. Знаеш как да съблазниш един мъж.

Тя се усмихна сънено.