Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 105

Корделия потропа с пръсти по страничната облегалка на стола си и свъси чело.

— Бях горе-долу на твоите години, когато ме повишиха до корабен капитан към Бетанския астрономически корпус. Всеки път, когато стигнехме до нов възлен проход, трябваше да реша скачаме ли на сляпо, или не. — Скок към смъртта или към величието на научното откритие. Е, най-често от другата страна на прохода нямаше нищо особено, обикновено още проходи. Нищо чудно, че така и не бе развила интерес към обикновените хазартни игри. — Екипажът ми беше съставен от доброволци, разбира се. Трудните решения са… характерни за високите позиции в много професии. — „И в най-висша степен за военните“, довърши наум.

След миг, спомнила си за репликата на Блейз, тласнала я към тези спомени, добави:

— Така или иначе, вицекралският офис няма да прави театро от човешкия живот. — Ха, Арал не беше ли казал нещо почти същото преди десетилетия?

Блейз сякаш се смути, но не почна да спори. Айви го погледна многозначително и почука с пръст по часовника си.

— Новини от уикенда — послушно започна той. Едно от служебните му задължения — основното, ако питаха Корделия, — беше да следи местните новинарски емисии и да подбира материалите, които биха представлявали интерес за вицекралицата. Тя нямаше нищо против да му прехвърли това досадно задължение, а и то пасваше идеално на вродената му склонност да си пъха носа навсякъде. ИмпСи правеше нещо подобно зад кулисите, но техният фокус беше различен. — Най-високо в класацията са слуховете за езерото Серена.

Корделия примигна. Беше неин ред да заложи на предпазливия тон.

— Слухове за езерото Серена?

— Свързани са с няколкото инспекции, които направихте там в компанията на адмирал Джоул през последните седмици. Слуховете са няколко. Според първия се планира разработване на прилежащите терени, вероятно с военна цел, което доведе до повишен интерес към покупко-продажбата на парцели в района. Няма да се изненадам, ако много скоро ни затрупат с оферти.

— Всъщност вече сме получили две, видях ги тази сутрин, когато си включих комтаблото — потвърди Айви. — Чудех се на какво ли се дължи този внезапен интерес — добави тя и погледна Корделия с вдигнати вежди.

„Ама ние просто се забавлявахме на открито!“ Корделия преглътна негодуванието си и вместо това подкани Блейз да продължи:

— Хм, и?…

— Според втория слух в района на езерото е била открита някаква нова заплаха. От биологично или вулканично естество. Карийнбургското предприемаческо дружество отрича на висок глас.

— Ще отричат я! Мисля, че това можем да го оставим на тях да се оправят. Нещо друго?

— Ами, другото е, че при Серена уж се наблюдава инверсия на въглероден диоксид като при онова странно езеро южно от връх Стюарт.

Корделия бе настояла въпросният водоем да получи официалното наименование Смъртоносното езеро с надеждата това да обезкуражи заселниците. От научна гледна точка онова място беше истинска златна мина. Езерото беше дълбоко и с изтичане на вулканичен газ по дъното. Тежестта на водата служеше като запушалка на шише с газирана вода и държеше вулканичния газ на дъното, само че веднъж на петдесет или сто години настъпваше верижна реакция от неизвестно засега естество, която освобождаваше цялото количество газ. Тежкият газ, който нямаше нито цвят, нито мирис, се разстилаше по ниските места около езерото и убиваше всички представители на животинското царство, имали лошия късмет да се окажат в обсега му. Особено опасен беше при безветрие.