Читать «Последният олимпиец» онлайн - страница 157

Аполон се взираше загрижено в Рейчъл.

— Сега духът трябва да я приеме.

— А ако не я? — попита Анабет.

— Четири срички — отвърна Аполон и отброи на пръстите си: — Мно-го ло-шо!

Въпреки предупреждението му, коленичих до Рейчъл. Задушливата спарена миризма беше изчезнала. Мъглата потъна в земята и зелената светлина изчезна. Но Рейчъл беше бледа като платно. Едва дишаше.

Изведнъж клепачите й потрепнаха и се отвориха. Прикова очи в мен.

— Пърси?

— Добре ли си?

Опита се да се надигне.

— Ох!

Притисна длани към слепоочията си.

— Рейчъл — обади се Нико, — искрицата на живота ти почти напълно бе угаснала. Виждах как умираш.

— Добре съм — прошепна тя. — Помогнете ми да стана, моля. Виденията… малко ми се вие свят.

— Сигурна ли си, че си добре? — настоях разтревожено.

Аполон слезе от верандата.

— Дами и господа, позволете ми да ви представя новия делфийски оракул!

— Стига бе! — възкликна Анабет.

Рейчъл се усмихна едва-едва.

— И на мен ми е странно, но такава е съдбата ми. Осъзнах го в Ню Йорк. Разбрах защо съм родена с дара да виждам през мъглата. Писано ми е да стана оракул.

Премигах.

— Значи сега можеш да предсказваш бъдещето?

— Невинаги — отвърна тя. — Но имам видения, в главата ми се появяват образи, думи. Когато някой ми зададе въпрос… ох!

— Започва се! — обяви Аполон.

Рейчъл се преви, сякаш някой я беше ударил в корема. След това се изправи и очите й грейнаха змийскозелени.

Когато заговори, гласът й отекваше утроен, все едно едновременно чувахме три гласа:

Седмина герои ще сбере зовът,

през огън и вода ще премине светът.

Клетва трябва да се спази със сетен дъх,

пред портата на смъртта бди врагът.

Щом изрече последната дума, Рейчъл политна и се строполи на земята. С Нико я подхванахме и й помогнахме да се качи на верандата. Цялата гореше, все едно имаше температура.

— Добре съм — прошепна тя с нормалния си глас.

— Какво беше това? — попитах.

Тя объркано поклати глава.

— Кое?

— Струва ми се — обади се Аполон, — че току-що чухме следващото велико пророчество.

— И какво означава то? — извиках ядосано.

Рейчъл се намръщи.

— Изобщо не помня какво съм казала.

— Да, духът ще говори чрез теб само понякога — обясни богът. — А през останалото време Рейчъл ще си бъде същата както преди. Няма смисъл да я тормозите с въпроси, тя не знае нищо, макар че ей сега ни даде следващото голямо предсказание за бъдещето на света.

— Какво? — възкликнах. — Но…

— Пърси — прекъсна ме Аполон, — на твое място не бих се тревожил толкова. Предишното велико пророчество, което се отнасяше за теб, се сбъдна седемдесет години след като беше произнесено. Може и да не доживееш до деня, за който се говори в предсказанието на Рейчъл.

Замислих се за думите, които Рейчъл беше произнесла със зловещия си глас — огън, вода, портата на смъртта.

— Може — отвърнах. — Но не ми звучи добре.

— Така е — заяви доволно Аполон. — Със сигурност не звучи добре. От нея ще стане чудесен оракул!

Не беше лесно да се удържим да не разпитваме, но Аполон настоя, че Рейчъл се нуждае от почивка, а и тя наистина изглеждаше отпаднала.