Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 93
Кандис Бушнел
— Изобщо не съм изненадан! — разсмива се Уолт. — Напоследък Маги мрази целия свят.
— Защо?
— Защото няма никаква представа какво да прави с живота си. И затова не може да търпи никого, който е наясно с това.
Половин час по-късно аз вече съм разказала на Уолт цялата история с гостуването на Маги — история, която той очевидно намира за невероятно забавна.
— Знаеш ли какво? — хрумва ми внезапно, вече значително по-спокойна от преди. — Защо не ми дойдете на гости? Имам предвид, двамата с Ранди? Можете да спите на спалнята.
— О, спалнята би била твърде добра за Ранди — разсмива се Уолт. — Той може да спи на пода. Всъщност може да спи навсякъде. Ако го заведеш в някой магазин, ще заспи прав.
Усмихвам се и казвам:
— Говоря съвсем сериозно.
— Кога се прибираш? — пита той.
— Ами, не знам.
— Предполагам, знаеш за баща си, нали? — пита тихо той.
— Не. Какво да знам?
— Опа!
— Какво бе? — настръхвам. — Какво става там?
— Никой ли не ти е казал още? Баща ти си има приятелка!
Стисвам слушалката, неспособна да повярвам на чутото. От друга страна, връзва се. Обяснява странното му поведение напоследък.
— Извинявай. Мислех, че знаеш — продължава Уолт. — Ако не беше майка ми да ми каже, аз също нямаше да знам. Момичето ще бъде новата библиотекарка в гимназията. Чувам, че е на около двайсет и пет.
— Баща ми излиза с двайсет и пет годишно момиче?! — изпищявам ужасено.
— Реших, че е добре да го знаеш.
— И си бил напълно прав! — провиквам се напълно побесняла. — Е, очевидно все пак ще трябва да се прибера у дома. Още този уикенд!
— Страхотно! — възкликва Уолт. — Малко емоционално раздвижване няма да ни се отрази зле.
Двайсета глава
— Това няма да стане — клати глава Саманта.
— Но нали е някакъв куфар? — изтъквам, но също поглеждам неодобрително виновния предмет. Вярно, че е грозен, но като го гледам, се изпълвам с огромна завист. Саманта заминава за бляскавия Лос Анджелис, а аз — за тъпото, смотано градче Касълбъри.
Лос Анджелис действително е голяма работа, а тя разбра за пътуването си едва вчера. Там ще снима някаква реклама и ще отседне в хотел „Бевърли Хилс“, където ходят всички филмови звезди. Купи си огромни слънчеви очила и още по-огромна сламена шапка, както и бански на Норма Камали, който се носи отдолу с бяла тениска. В чест на изпращането й аз исках да купя изкуствена палма от магазина за увеселителни аксесоари, но единственото, с което разполагаха, бе някакъв зелен хартиен венец, който в момента е кацнал на главата ми.
Навсякъде около нас са разхвърляни дрехи и обувки. А в средата на пода на дневната лежи отворен огромният куфар „Самсонайт“ от зелена пластмаса. Виновникът за цялата тази сцена.
— Много е просташко — оплаква се Саманта.
— Че кой ще забележи?
— Всички! Пътуваме първа класа! Ще има портиери и пикола, и не знам какво си още. Какво ще си помисли пиколото в хотела, например, когато разбере, че Саманта Джоунс пътува със „Самсонайт“?
Много ми става забавно, когато Саманта започне да говори за себе си в трето лице. Веднъж и аз опитах този номер, но нещо не ми се получи.