Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 93

— Изобщо не съм изненадан! — разсмива се Уолт. — Напоследък Маги мрази целия свят.

— Защо?

— Защото няма никаква представа какво да прави с живота си. И затова не може да търпи никого, който е наясно с това.

Половин час по-късно аз вече съм разказала на Уолт цялата история с гостуването на Маги — история, която той очевидно намира за невероятно забавна.

— Знаеш ли какво? — хрумва ми внезапно, вече значително по-спокойна от преди. — Защо не ми дойдете на гости? Имам предвид, двамата с Ранди? Можете да спите на спалнята.

— О, спалнята би била твърде добра за Ранди — разсмива се Уолт. — Той може да спи на пода. Всъщност може да спи навсякъде. Ако го заведеш в някой магазин, ще заспи прав.

Усмихвам се и казвам:

— Говоря съвсем сериозно.

— Кога се прибираш? — пита той.

— Ами, не знам.

— Предполагам, знаеш за баща си, нали? — пита тихо той.

— Не. Какво да знам?

— Опа!

— Какво бе? — настръхвам. — Какво става там?

— Никой ли не ти е казал още? Баща ти си има приятелка!

Стисвам слушалката, неспособна да повярвам на чутото. От друга страна, връзва се. Обяснява странното му поведение напоследък.

— Извинявай. Мислех, че знаеш — продължава Уолт. — Ако не беше майка ми да ми каже, аз също нямаше да знам. Момичето ще бъде новата библиотекарка в гимназията. Чувам, че е на около двайсет и пет.

— Баща ми излиза с двайсет и пет годишно момиче?! — изпищявам ужасено.

— Реших, че е добре да го знаеш.

— И си бил напълно прав! — провиквам се напълно побесняла. — Е, очевидно все пак ще трябва да се прибера у дома. Още този уикенд!

— Страхотно! — възкликва Уолт. — Малко емоционално раздвижване няма да ни се отрази зле.

Двайсета глава

— Това няма да стане — клати глава Саманта.

— Но нали е някакъв куфар? — изтъквам, но също поглеждам неодобрително виновния предмет. Вярно, че е грозен, но като го гледам, се изпълвам с огромна завист. Саманта заминава за бляскавия Лос Анджелис, а аз — за тъпото, смотано градче Касълбъри.

Лос Анджелис действително е голяма работа, а тя разбра за пътуването си едва вчера. Там ще снима някаква реклама и ще отседне в хотел „Бевърли Хилс“, където ходят всички филмови звезди. Купи си огромни слънчеви очила и още по-огромна сламена шапка, както и бански на Норма Камали, който се носи отдолу с бяла тениска. В чест на изпращането й аз исках да купя изкуствена палма от магазина за увеселителни аксесоари, но единственото, с което разполагаха, бе някакъв зелен хартиен венец, който в момента е кацнал на главата ми.

Навсякъде около нас са разхвърляни дрехи и обувки. А в средата на пода на дневната лежи отворен огромният куфар „Самсонайт“ от зелена пластмаса. Виновникът за цялата тази сцена.

— Много е просташко — оплаква се Саманта.

— Че кой ще забележи?

— Всички! Пътуваме първа класа! Ще има портиери и пикола, и не знам какво си още. Какво ще си помисли пиколото в хотела, например, когато разбере, че Саманта Джоунс пътува със „Самсонайт“?

Много ми става забавно, когато Саманта започне да говори за себе си в трето лице. Веднъж и аз опитах този номер, но нещо не ми се получи.