Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 91

Блазе й!

Душът все така продължава да плющи с все сила. Аз започвам да си оправям бюрото, надявайки се да не се стигне до най-лошото.

Накрая Маги излиза от банята, подсушавайки косата си. И започва да си събира нещата и да ги хвърля в сака си.

— Да не би да си тръгваш? — питам.

— Мисля, че е крайно време — изсумтява тя.

— Стига, скъпа! Съжалявам! Миранда е изключително непреклонна във възгледите си. И изобщо не те мрази. Та тя дори не те познава!

— Ха!

— Тъй като вече няма да излизаш с Райън, какво ще кажеш да отидем на кино, а? — предлагам учтиво.

— Нищо не ми се гледа — отговаря тя и се оглежда. — Къде е телефонът?

Оказва се под стола. Измъквам го и неохотно й го подавам.

— Виж какво, Маги — започвам, като се старая да не звуча враждебно, — мога ли да те помоля да не звъниш в Южна Каролина? За извънградските разговори трябва да плащам, а не разполагам с толкова много пари.

— При теб вече всичко ли се свежда до пари, а?

— Не, ама…

— В интерес на истината се обаждам да проверя как са автобусите.

— Не е необходимо да тръгваш — изричам, надявайки се да се сдобрим. Никак не ми се иска да се разделяме в обтегнати отношения.

Маги изобщо не ми обръща внимание. Поглежда часовника си и кимва. А в слушалката казва:

— Благодаря. — И затваря. — Има автобус за Филаделфия след четирийсет и пет минути. Мислиш ли, че ще успея да стигна навреме до автогарата?

— Да, но… Маги…-Не довършвам. Не знам какво точно да кажа.

— Променила си се, Кари — отбелязва тя и дръпва рязко ципа на сака си.

— Но все така не мога да разбера за какво толкова ми се сърдиш. Каквото и да е, извинявай!

— Ти вече си различен човек. Човек, когото не мисля, че познавам! — тръсва за по-голям ефект глава тя.

Въздъхвам. Знаех си, че този сблъсък беше неизбежен. Знаех го още от мига, в който Маги прекрачи прага на този апартамент и го обяви за кочина.

— Единственото различно в мен е, че сега се намирам в Ню Йорк.

— Да, знам. През последните два дена не спря да ми напомняш този факт.

— Но аз живея тук…

— Знаеш ли какво? — изрича тя, като мята сака си през рамо. — Тук всички са луди! Хазяйката ти Саманта е луда. Бърнард е мекотело, а приятелката ти Миранда е психарка. Райън пък е кретен! — Прави пауза, поема си дъх, а аз се снишавам, подготвяйки се до поема финалния удар. — А сега и ти си заприличала на тях! — обявява тържествено Маги. — Напълно си откачила!

— Много благодаря — промърморвам жегната.

— Пак заповядай — изсумтява тя и се насочва към вратата. — И не си прави труда да ме изпращаш до автогарата. Мога да стигна дотам и сама.

— Хубаво — свивам рамене.

Излиза и трясва вратата зад гърба си. За момент аз съм твърде сащисана, за да помръдна. Но как смее тя да ме обижда така?! Защо целият свят трябва да се върти само около нея? През цялото време, което прекара тук, веднъж не прояви съобразителността поне да ме попита как съм. Можеше да се опита да разбере начина ми на живот, вместо непрекъснато да критикува всички неща в него.

Поемам си дълбоко дъх. Отварям рязко вратата и хуквам след нея.

— Магиии!