Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 90

— Излизаш с мъж, който е сгоден? — поглежда я не особено одобрително Миранда.

— Той не е сгоден в истинския смисъл на думата. Само казва, че е сгоден. Онази го е накарала да се сгодят, за да го върже — пояснява Маги и пак надига бутилката с водка. — Или поне аз останах с такова впечатление.

— Добре е станало, че е избягал още сега — отбелязвам. — Сега поне вече си наясно с истинската му същност.

— Абсолютно! — приглася ми Миранда.

— Хей, Миранда си има ново гадже! — съобщавам на Маги.

— Браво на теб — промърморва не особено впечатлена тя.

— Маги пък си има две гаджета — съобщавам на Миранда, сякаш това е факт, достоен за възхищение.

— Това вече е нещо, което никога няма да разбера. Как се справяш? Казват, че трябва да излизаш с двама-трима едновременно, но лично аз така и не успях да видя смисъла в цялата работа — казва Миранда.

— Забавно е — тросва се Маги.

— Но нещата трябва да бъдат двупосочни, нали? — контрира я Миранда. — Всички мразим мъже, които излизат с повече от една жена едновременно. Винаги съм смятала, че онова, което е неприемливо за единия пол, по дефиниция би трябвало да бъде неприемливо и за другия.

— Ехооо! — поглежда я предупредително Маги. — Надявам се, че не ме наричаш проститутка!

— Разбира се, че не! — побързвам да се намеся. — Миранда просто има предвид феминистичната гледна точка.

— В такъв случай не би трябвало да имаш никакви проблеми с жени, които излизат с колкото мъже си пожелаят — изтъква назидателно Маги. — Защото за мен тъкмо в това се състои феминизмът!

— Можеш да правиш всичко, което си поискаш, миличка! — уверявам я аз. — Никой не те съди.

— Единственото, което искам да кажа, е, че между мъжете и жените няма никаква разлика — не отстъпва Миранда. Поради което би трябвало да бъдат държани отговорни по едни и същи критерии.

— Изобщо не съм съгласна с теб! — заинатява се Маги. — Мъжете и жените са абсолютно различни.

— Никак не ми става приятно, когато хората твърдят, че мъжете и жените са различни — намесвам се аз. — Звучи по-скоро като извинение. Както например прочутата фраза „Момчетата са си момчета“. Като я чуя, идва ми да се разпищя!

— А на мен ми идва да цапардосам някого — съгласява се Миранда.

Маги се изправя, вирва брадичка и процежда през зъби:

— Единственото, което мога да кажа аз пък, е, че вие двечките сте си лика-прилика!

И когато двете с Миранда я поглеждаме изумено, тя се втурва в банята и затръшва вратата.

— Аз ли казах нещо? — пита Миранда.

— Не ти, аз. Бясна е на мен. Не знам за какво, но е факт. Въпреки че аз съм тази, която би трябвало да й е бясна.

Чукам на вратата на банята и се провиквам:

— Маги? Добре ли си? Просто си говорим, миличка. Не сме казали нищо лошо за теб.

— Вземам си душ! — провиква се тя.

Миранда си събира нещата и промърморва:

— По-добре да вървя.

— Окей — натъжавам се аз, защото никак не ми е приятно, че трябва да остана сама с Маги. Когато се ядоса, може да продължи да се цупи дни наред.

— И без това Марти всеки момент ще пристигне у нас. След като свърши лекциите, разбира се.

Помахва и хуква надолу по стъпалата.