Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 90
Кандис Бушнел
— Излизаш с мъж, който е сгоден? — поглежда я не особено одобрително Миранда.
— Той не е сгоден в истинския смисъл на думата. Само
— Добре е станало, че е избягал още сега — отбелязвам. — Сега поне вече си наясно с истинската му същност.
— Абсолютно! — приглася ми Миранда.
— Хей, Миранда си има ново гадже! — съобщавам на Маги.
— Браво на теб — промърморва не особено впечатлена тя.
— Маги пък си има две гаджета — съобщавам на Миранда, сякаш това е факт, достоен за възхищение.
— Това вече е нещо, което никога няма да разбера. Как се справяш? Казват, че трябва да излизаш с двама-трима едновременно, но лично аз така и не успях да видя смисъла в цялата работа — казва Миранда.
— Забавно е — тросва се Маги.
— Но нещата трябва да бъдат двупосочни, нали? — контрира я Миранда. — Всички мразим мъже, които излизат с повече от една жена едновременно. Винаги съм смятала, че онова, което е неприемливо за единия пол, по дефиниция би трябвало да бъде неприемливо и за другия.
— Ехооо! — поглежда я предупредително Маги. — Надявам се, че не ме наричаш проститутка!
— Разбира се, че не! — побързвам да се намеся. — Миранда просто има предвид феминистичната гледна точка.
— В такъв случай не би трябвало да имаш никакви проблеми с жени, които излизат с колкото мъже си пожелаят — изтъква назидателно Маги. — Защото за мен тъкмо в това се състои феминизмът!
— Можеш да правиш всичко, което си поискаш, миличка! — уверявам я аз. — Никой не те съди.
— Единственото, което искам да кажа, е, че между мъжете и жените няма никаква разлика — не отстъпва Миранда. Поради което би трябвало да бъдат държани отговорни по едни и същи критерии.
— Изобщо не съм съгласна с теб! — заинатява се Маги. — Мъжете и жените са абсолютно различни.
— Никак не ми става приятно, когато хората твърдят, че мъжете и жените са различни — намесвам се аз. — Звучи по-скоро като извинение. Както например прочутата фраза „Момчетата са си момчета“. Като я чуя, идва ми да се разпищя!
— А на мен ми идва да цапардосам някого — съгласява се Миранда.
Маги се изправя, вирва брадичка и процежда през зъби:
— Единственото, което мога да кажа аз пък, е, че вие двечките сте си лика-прилика!
И когато двете с Миранда я поглеждаме изумено, тя се втурва в банята и затръшва вратата.
— Аз ли казах нещо? — пита Миранда.
— Не ти, аз. Бясна е на мен. Не знам за какво, но е факт. Въпреки че аз съм тази, която би трябвало да й е бясна.
Чукам на вратата на банята и се провиквам:
— Маги? Добре ли си? Просто си говорим, миличка. Не сме казали нищо лошо за теб.
— Вземам си душ! — провиква се тя.
Миранда си събира нещата и промърморва:
— По-добре да вървя.
— Окей — натъжавам се аз, защото никак не ми е приятно, че трябва да остана сама с Маги. Когато се ядоса, може да продължи да се цупи дни наред.
— И без това Марти всеки момент ще пристигне у нас. След като свърши лекциите, разбира се.
Помахва и хуква надолу по стъпалата.