Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 89

— Като например да се омъжиш за някой кретен, когото не обичаш, само и само да имаш хубава къща с бяла оградка, нали?

— Или да се омъжиш за богат стар глупак. Или за мъж, който очаква от теб всяка вечер да му готвиш вечеря и да се грижиш за децата му — довършвам, сещайки се за Саманта.

— Или за мъж, който те принуждава да правиш секс с него винаги, когато на него му се иска, без да се съобразява с твоите желания — заключава Миранда.

Поглеждаме се триумфално, като че ли току-що сме разрешили една от най-великите загадки във вселената.

Деветнайсета глава

Някъде към седем вечерта, когато двете с Миранда вече сме си глътнали стабилно количество от наличната бутилка с водка и в продължение на няколко часа сме нищили световните проблеми на фона на Блонди, „Рамоните“ „Полис“ и Елвис Костело, се появява Маги.

— Магиии! — възкликвам пиянски аз и се хвърлям на врата й, твърдо решена да й простя и да забравя.

Тя поглежда към Миранда, която преди малко взе една свещ и сега я ползва като микрофон, и пита:

— Коя е тази?

— Миранда! — провиквам се. — Това е приятелката ми Маги. Най-добрата ми приятелка от гимназията!

— Здрасти! — помахва й със свещта Миранда.

Маги зърва бутилката с водка, втурва се като фурия към нея и излива половината от съдържанието й в гърлото си.

— Не се тревожи! — срязва ме, забелязала изражението ми. — Мога да купя друга. Нали съм на осемнайсет, забрави ли?

— Е, и? — поглеждам я, питайки се какво общо има това с каквото и да било. Тя се вторачва недоволно в Миранда и се тръшва на дивана.

— Райън ме изостави — изръмжава.

— Какво? — провиквам се изненадано. — Не беше ли с него през последните двайсет и четири часа?

— Да, разбира се. Но в мига, в който го изпуснах от поглед, той изчезна!

Колкото и да се старая, не успявам да се сдържа — разсмивам се.

— Не е смешно! — срязва ме тя. — Бяхме в някакво кафене и закусвахме в шест вечерта, когато аз отидох до тоалетната. Когато се върнах на масата, него го нямаше.

— Избяга, така ли?

— Така изглежда, не мислиш ли?

— О, Маги! — Опитвам се да проявя съчувствие, но някак си не ми се отдава. Всичко е твърде абсурдно. И не особено изненадващо.

— Би ли изключила това нещо, ако обичаш? — провиква се Маги към Миранда. — Главата ме заболя.

— Извинявай — обръщам се и към Маги, и към Миранда и хуквам към стереоуредбата, за да намаля силата на звука.

— Какъв й е проблемът? — пита Миранда. Изглежда надменна, но знам, че не е нарочно. Просто е леко фиркана.

— Райън избягал от кафенето, докато тя била в тоалетната.

— Аха! — усмихва се Миранда.

— Маги — решавам да подходя предпазливо към ситуацията аз, — любимата тема на Миранда са проблемите с мъжете. Най-вече защото тя мрази всички мъже. — Надявам се, че това въведение ще накара Маги и Миранда да започнат да се разбират. В крайна сметка проблемите с мъжете, заедно с модата и вида на тялото са сред главните теми, които свързват жените.

Обаче Маги отказва да налапа стръвта ми.

— Ти защо не ми каза, че той е мръсник? — обръща се тя към мен.

— Не е честно! Казах ти! Пък и ти знаеше, че той е сгоден!