Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 83

Когато влизаме във вградения гардероб, едва не припадам. Само гардеробът е с размерите на целия апартамент на Саманта, в който сега живея. От едната страна са подредени рафтове с дрехите на Чарли, подредени по вид и цвят. Дънките му са изгладени и сгънати на закачалки. По рафтовете се кипрят гордо купчини пуловери от кашмир във всевъзможни нюанси.

Срещуположната страна е за Саманта. Става ясно не само по работните й костюми, обувките с високи токчета и елегантните рокли, които обича да носи, но и по относително малкия брой на дрехите там.

— Хей, сестро, както виждам, имаш доста да наваксваш с бройката! — подкачам я весело аз.

— Работя по въпроса — разсмива се и тя.

— Какво е това? — питам, сочейки един костюм от букле с бели маншети. — „Шанел“ ли? — Поглеждам етикета с цената, който все още виси на костюма. — Хиляда и двеста долара? Ужас!

— Благодаря — кимва тя и измъква закачалката от ръцете ми.

— Можеш ли да си го позволиш?

— Не мога да не си го позволя. Ако искаш този живот, трябва да изглеждаш част от него — пояснява смръщено. — Мислех, че поне ти ще разбереш. Не си ли пристрастена към модата?

— Не и на тези цени. Например този красив тоалет, с който съм облечена в момента, ми струва само два кинта!

— Личи си — отбелязва небрежно тя, съблича прислужническата униформа и я пуска на земята.

После се намъква в костюма на „Шанел“ и се оглежда в огромното огледало.

— Какво ще кажеш?

— Защо си мисля, че такива дрехи носят само дамите, които ходят в ресторантите, за да обядват? Виждам, че е „Шанел“, но не отразява истинската ти същност.

— Което го прави перфектен за една бъдеща дама от Ист Сайд! — отсича тя.

— Обаче ти не си такава — възразявам аз, припомняйки си лудите нощи, които сме прекарали заедно.

Тя поставя пръст на устните си и изрича шепнешком:

— Но вече съм! И ще бъда такава дотогава, докато трябва да бъда!

— А после какво?

— Ще бъда независима и богата! И може би ще отида да живея в Париж.

— Възнамеряваш да се разведеш с Чарли още преди да сте се оженили? Ами ако имате деца?

— Ти как мислиш, Пиленце, ще имаме ли? — отбелязва тя, сритва прислужническата униформа към стената на помещението и ме поглежда многозначително. — Е, мисля, че някои от нас вече трябва да се заемат с готвене!

* * *

Четири часа по-късно, въпреки че фурната работи, а заедно с нея и два котлона, аз треперя от студ. Чарли поддържа апартамента си на температурата на хладилен камион. Навън сигурно е трийсет и пет градуса, обаче тук, вътре, аз треперя и не бих имала нищо против точно сега да взема назаем един от кашмирените пуловери на домакина.

„Как ли издържа Саманта? — питам се, докато разбърквам съдържанието в тигана. — Сигурно е свикнала. Ако се каниш да се жениш за магнат, вероятно просто трябва да приемеш онова, което им харесва на тях.“