Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 82

— Ама ти наистина ли живееш тук? — шепна, докато вървим през мраморното фоайе и стъпките ни ехтят.

— Разбира се — кимва тя и учтиво поздравява портиера, който ни отваря вратата на асансьора. — Сградата е пълно отражение на моята същност, не мислиш ли? Бляскава, но и от класа.

— Е, може и така да се каже — промърморвам, докато оглеждам опушените стъкла по стените на асансьора.

Съвсем не изненадващо апартаментът на Чарли се оказва действително огромен. Намира се на четирийсет и петия етаж и има огромни френски прозорци, дневна като пещера, още една стена от опушени огледала и огромен плексигласов шкаф, пълен в бейзболни трофеи. Като виждам всичко това, съм напълно сигурна, че спалните и баните не са една и две, обаче нямам възможност да ги видя, защото Саманта незабавно ме повежда към кухнята. Тя също е като пещера и си има мраморни плотове и блестящи съдове. И е абсолютно нова. Даже прекалено.

— Тук готвено ли е някога? — питам, като започвам да отварям шкафовете за оглед на наличната посуда.

— Надали — отговаря Саманта, потупва ме по рамото и добавя: — Не се притеснявай, все ще измислиш нещо! Имам абсолютна вяра в теб! А сега почакай, за да видиш с какво мисля да бъда облечена довечера!

— Страхотно — промърморвам. Кухнята е практически гола. Откривам ролка алуминиево фолио, няколко кутии от бисквити, три купи и огромен тиган.

— Та-да! — провиква се тържествено тя и се появява на прага в униформа на френска прислужница. — Какво ще кажеш?

— Ако смяташ да започваш работа на Четирийсет и втора улица, е превъзходно!

— Чарли много ме харесва така.

— Виж какво, скъпа — започвам през стиснати зъби, — това е вечеря! Не можеш да облечеш подобно нещо!

— Да, знам! — отсича ядосано тя. — За бога, Кари, не разбираш ли от шега?

— Не и когато трябва да приготвя цяло вечерно меню само с три купи и ролка алуминиево фолио! Кой ще присъства на тази вечеря между другото?

Тя вдига ръце и отговаря:

— Аз, Чарли, едно ужасно досадно семейство, с което Чарли работи, още едно досадно семейство, и сестрата на Чарли — Ерика. Както и приятелят ми Чоли, за да разведрява обстановката.

— Кой Чоли?

— Чоли Хамънд. Запозна се с него на същото парти, където се запознахте с Бърнард.

— Английският джентълмен.

— Същият. Ръководи едно литературно списание. Много ще ти хареса.

Размахвам алуминиевото фолио пред лицето й и напомням:

— Аз няма да мога да го видя, забрави ли? Ще бъда тук и ще готвя!

— Ако готвенето те изнервя толкова, не мисля, че трябва да продължаваш да го правиш! — отбелязва спокойно Саманта.

— Благодаря ти, скъпа! Но доколкото си спомням, идеята беше твоя, нали?

— Да бе! — махва безгрижно с ръка тя. — Хайде, ела! Искам да ми помогнеш да си избера тоалет за тази вечер! Приятелите на Чарли са адски консервативни.

Тръгвам след нея по покрития с дебел килим коридор и влизаме в огромна спалня с вграден гардероб и бани за него и за нея. Зяпвам при вида на това великолепие. Не мога да си представя, че някой в Манхатън може да разполага с толкова голямо пространство. Нищо чудно, че Саманта няма търпение да сложи хомота на този богаташ.