Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 84

— Кари? — чувам гласа на Саманта, която влиза в кухнята. — Как върви?

— Главното блюдо е почти готово — отговарям.

— Слава на Бога! — отбелязва тя и отпива глътка червено вино от красив бокал. — Защото аз навън полудявам.

— А питаш ли ме как се чувствам аз вътре?

— Е, на теб поне не ти се налага да разговаряш за оформление на прозорци.

— И как по-точно „оформяш“ един прозорец? Да не би да го изрязваш?

— Просто викаш интериорен дизайнер — отвръща търпеливо тя. — И даваш двайсет хиляди долара за завеси. Не мисля, че ще се справя.

— Гледай да се справиш. Не забравяй, че моят задник е този, който вече е на ръба на замръзването само и само ти да изглеждаш добре! И все още не разбирам защо просто не си нае фирма за кетъринг.

— Защото Супержената не си наема кетъринг! Тя върши всичко сама!

— Заповядай — изричам и й подавам две завършени блюда. — Да не забравиш шапката си?

— Какво ще ядем между другото? — оглежда неуверено чиниите тя.

— Агнешки пържоли със сос от гъби и сметана. Зеленото нещо е аспарагус. А онези кафявите неща са картофи — изреждам саркастично. — Чарли още ли не е разбрал, че в кухнята му има друг човек, който готви?

— Няма никаква представа — усмихва се Саманта.

— Хубаво. Тогава просто му кажи, че това е френско блюдо.

— Благодаря ти, Пиленце! — прошепва тя, завърта се на пети и излиза. И през отворената врата я чувам да се провиква на френски: — Воала!

За жалост не мога да видя гостите, тъй като трапезарията е зад ъгъла. Все пак успявам да уловя някои елементи. Масата е също от плексиглас. Очевидно Чарли е голям любител на пластмасата.

Заемам се да приготвя шоколадовото суфле. И тъкмо се каня да го пъхна във фурната, когато чувам зад гърба си нечий глас:

— Аха! Знаех си, че е твърде хубаво, за да бъде вярно!

Подскачам до тавана и едва не изпускам тавичката.

— Чоли? — изсъсквам.

— Кари Брадшоу, доколкото си спомням — отбелязва той, насочва се директно към фризера и допълва: — Наскоро се чудех какво ли е станало с теб. Е, вече знам.

— Всъщност не знаеш нищо — поправям го аз, докато внимателно затварям вратичката на фурната.

— И защо Саманта те държи скрита тук?

Отварям уста, за да му обясня, но после се усещам. Чоли ми прилича на любител на клюките — сигурно веднага ще хукне при гостите и ще им съобщи, че аз съм тази, която готви, а не Саманта, В момента съм точно като Сирано дьо Бержерак, само дето не мисля, че в крайна сметка аз ще съм тази, която ще получи голямата награда.

— Слушай какво, Чоли… — започвам.

— Няма проблеми, схващам — намигва ми съзаклятнически той. — Познавам Саманта от години. Тя не може да свари дори яйце.

— Ще им кажеш ли?

— И да разваля купона? Не, мъничката ми — отговаря мило той. — Обещавам да пазя тайната ти!

Той излиза и две минути след него в кухнята връхлита Саманта.

— Какво стана? — възкликва паникьосана. — Чоли видя ли те? Този досаден старец! Навсякъде си пъха носа! Знаех си, че не трябва да го каня! А всичко вървеше толкова добре! От ушите на другите жени направо започна да излиза пара — толкова ми завидяха!